събота, 8 септември 2018 г.

Моите любими книга и филм

Хората, които четат повечко винаги имат проблем с отговора на въпроса "Коя е любимата ти книга?". Въпросът е направо малоумен - все пак как може да кажеш само една, като безброй книги са ти дали толкова много. Разбира се, че смятам "Властелинът на пръстените" за една от най-добрите книги писани някога. Разбира се, че съм възхитен от мащаба на "Колелото на Времето" и това как Робърт Джордан е отделил специално внимание на всеки един детайл от епоса си. Разбира се, че когато ми беше трудно като малък се замислях как би постъпил "Хъкълбери Фин" на мое място. И да, "Хари Потър" беше единственият ми приятел през пубертета, а Холдън Коулфийлд от "Спасителят в Ръжта" единствен ме разбираше. Ама сериозно, ако трябва да кажа любимата си книга - как да избера само една? Ами, че аз обожавам почти всичките романи на Джо Абъркромби, Брандън Сандърсън, Робърт Силвърбърг и К. С. Луис! На Анджей Сапковски, също! А, мога ли да подмина Тери Пратчет, който през целия си живот не е написал лоша книга? Не мога и да не спомена Майкъл Дж. Съливан, който от нищото се възнесе във фентъзи божество и то съвсем сам! Изпитвам огромно уважение към Робърт Хайнлайн и Айзък Азимов. Огромно! Обожавам Джордж Р. Р. Мартин и научно-фантастичните му разкази. Филип Пулман промени възгледите ми за религията! Ричар А. Кнаак беше един от най-ранните ми сблъсъци с фентъзи жанра! И това не е всичко, ама има ли смисъл да обяснявам всичкото това на човек, който ме пита за една книга, която ми харесва най-много сред всичките? Пфт, хората, дето задават тоя въпрос не са чели повече от 5-6 книги в живота си, иначе нямаше да предполагат, че съществува понятие като "любима книга". Обаче аз пиша...
И като кажеш, че си писател няма как да не те попитат за тая проклета твоя любима книга!

И защото отговорът може да повлияе на някой да прочете казаната от мен книга, трябва да съм сигурен, че ако се вслушат в това, което им отговарям, книгата трябва да е такава, която да ги запали по четенето. Точно затова, откакто я прочетох, винаги казвам "Играч първи, приготви се" на Ърнест Клайн. Не защото я предпочитам пред всяка друга, нито защото съм я избрал произволно, за да я казвам като свой фаворит. Избрах нея, защото съдържа всичко, което обичам. Не говоря само за музиката, филмите, игрите и конзолите, които се обсъждат в книгата, а за това, че притежава всичко, което обичам в четенето. Всичко, което една добра книга притежава. Емоциите, които ме караше да изпитвам. Приключението, в което се чувствах въвлечен, забавлението и вълнението, което идваше с това. Уединението и спокойствието, които чувствах докато бях сред комфорта на страниците ѝ. Онази интимност, че това е моята история, написана за моята наслада и забавление, а не такава, която да се чете и от милиони други.

Същото важи и за филмите. Имам твърде голям арсенал и твърде богата кино култура, за да изкажа един, но "Играч първи, приготви се" на Стивън Спилбърг съдържа всичко, което обичам.


Вече обсъдих самата книга, така че тук ще обсъдя разликите между двете произведения. И двете са страхотни, наистина. За пръв път не се чувствам разочарован, че книгата е била по-добра от филма, защото този път филмът беше нещо напълно различно от книгата, но съдържаше същата душа и бе също толкова невероятно, но по свой си начин. Предполагам това се дължи на факта, че сценарият е писан от Ърнест Клайн, чийто любим режисьор е Стивън Спилбърг, така че адаптирането е направено по възможно най-подходящия начин.

През 2018 киното и литературата си създадоха своя валута - носталгията. Те търгуват с нас като читатели/зрители и в замяна получават обожанието ни. Super 8, Stranger Things, Midnight Special, дори Castle Rock са центрирани около една епоха, която в България никой не е изживял, поради политическите ни различия със запада. Повечето от хората, които четат и гледат подобни книги, филми и сериали, дори не са били живи през 70те и 80те, но ги помним!

Нека започна с разликата, която е очевидна още в началото - филмът започва в Кълъмбъс, Охайо, а книгата в Оклахома сити - в напълно различен щат, който дори е далечен от Охайо! Дистопията в книгата е много по-тежка, защото цели градове са унищожени и изоставени, навсякъде хората гладуват и освен каймакът на обществото - никой няма работа в реалността. В ОАЗИС обаче, за разлика от филмовият такъв, можеш да работиш, да учиш и да гласуваш, а не просто да играеш най-готината компютърна игра. Всичко в книгата започва със задачата, която Халидей поставя на играчите - да намерят не само три ключа, както във филма, а и трите порти, които те отключват.
Другата разлика, която можех да предположа, че ще съществува във филма - Уейд Уатс в книгата е дебел, пъпчив и грозен. Външният вид на аватара му също се различава - той е с изцяло човешки черти в книгата и силно наподобява визията му в истинския свят. Също Аех, който е "типичен бял мъж на средна възраст" и Арт3мида, която е леко закръглена и с малък бюст, което е точно причината Уейд да я намира за толкова интересна, защото всяко друго момиче конформира на определен стандарт за красота и е "спагетено слаба" и с огромни гърди.

Филмът започва със състезанието за медния ключ, докато книгата постепенно си проправя път дотам. Освен това Парзивал, само си мечтае да участва, защото за разлика от този във филма - той няма никакви айтеми, оръжия или средства за транспортиране през световете и районите на ОАЗИС вселената. Първите изпитания са напълно различни. И двете вариации са страхотни - филмовото с ДеЛориан колата, моторът на Канеда от Акира, Кинг Конг и иконичният Т-Рекс от Джурасик Парк, но в книгата изпитанието е по-значимо за геймърите. Играта Joust на Atari 2600, на която претендентът трябва да победи Кралят Лич! А той е програмиран да е дяволски добър и винаги да играе с джойстика на Player 1. Дневниците на Халидей визуално са представени като огромно място с видео материали за живота на компютърния гений, но в книгата те са просто безброй тетрадки, в които Уейд си води бележки за телевизионните предавания, филми и компютърни игри, по които Халидей е бил обсебен. Тази разлика беше доста съществена за мен, защото в книгата, за да спечелиш състезанието трябва да познаваш поп културата от 80те, а не личния живот на създателя на ОАЗИС. Портата, до която води медният ключ се намира в компютърната версия на неговия дом, където през портал Уейд навлиза във филма Военни Игри и трябва да изиграе ролята на Матю Бродерик рецитирайки всички реплики и дори пресъздавайки действията и лицевите му изражения! Супер трудно, но наградата в това състезание, все пак е половин трилион долара!

Тук филмовата адаптация и книгата поемат в две много различни посоки. Персонажите във филма стават партньори - Парзивал дава следа на Аех, а той на Дайто и Шо *, който в книгата се казва Шото и вместо китаец е японец*, докато в книгата точно поради това, че петимата са намерили първи ключа, те стават съперници... Да, Аех и Парзивал са приятели, но в приятелството им винаги се усеща една настървеност да докажат кой е по-запознат с фолклора на Властелинът на Пръстените, нивата от Super Mario, текстовете на песни и много подобни. Ай-р0к също е различен - вместо магьосник-войн-наемник на ИОИ, той е просто гаден побойник в училището на Уейд. В подкаста си, той излъчва кой е Парзивал и така антагонистите го намират и взривяват караваната му, мислейки си, че е вътре. Сцената с дискотеката съществува в книгата, но е доста по-различна. Шестиците пак нахълтват опитвайки се да докопат Парзивал, но тъй като в клуба се празнува рождения ден на Огдън Мороу - той ги прогонва използвайки почти божествените сили на аватара си.
Колкото до отвличането на Уейд след опитът на Нолан Соренто да го убие - вместо да бъде отнесен при Арт3мида и тя да се окаже страшно готина, също както аватара си във филма - Уейд сам напуска Оклахома сити и сменя самоличността си. Без все още да са се срещали в истинския свят, двамата се скарват и той в продължение на година страда ужасно по нея и живее почти 24/7 в ОАЗИС и никога не напуска апартамента, в който се е барикадирал с най-мощното компютърно оборудване, тонове нездравословна храна и секс кукла. Така, макар и последен от Великите Пет, той намира нефритения ключ и за малко не бива избутан от Класацията.

Изпитанието за ключа във филма е може би любимата ми част от него. "Сиянието" и всичкият ужас, който семейство Торънс изживяват да бъде пренесено в ултра трудно ниво на игра е брилянтна идея. В книгата ключът се намира, докато Парзивал играе Zork, после отива в кулата Тайрел от Blade Runner, където се размазва да играе Black Tiger. Следата, която получава след отваряне на портата го отвежда до планетата Syrinx *като в албума на Rush - 2112*.

Тук книгата става много напечена:
Това, което във филма се случи с Арт3мида, всъщност се случва с Уейд. Той бива заловен и пратен да работи в подобният на затвор ИОИ щаб център. Следват залози с огромни рискове, безброй безсънни нощи включващи хакване на огромни сървъри, бази данни и всякакви подобни, за да се извлече информация за отвратителния конгломерат, която да докаже нелегалните им действия. Успява да избяга с кодове, които получава от бъдещата версия на "dark web" и бива намерен от Огдън Мороу, който вече се е свързал с останалите от Петицата и им помага да спрат Нолън Соренто. В имението му, Уейд иска да види Арт3мида *защото в книгата, те още не са се виждали на живо*, но Мороу го убеждава, че е по-важно да действат незабавно, ако искат да спрат ИОИ да спечелят състезанието.

Във филма Iron Giant ни бива припомнем, макар че повечето хора, дори най-големите фенове на Vin Diesel, не са гледали този филм. В книгата не само Аех има гигантски робот, а всеки един от Петицата, тъй като това е наградата за преминаване през втората порта. RX-78-2 Gundam, Leopardon, Minerva X, Ultraman и *може и да бъркам* една Eva от Neon Genesis Evangelion, но Шото не доживява до този момент, защото ИОИ го убиват, след като намират къде живее, маскирайки убийството като поредният самоубил се геймър в Япония.

Третото изпитание в книгата бледнее пред това от филма... Adventure е едва последната стъпка, защото преди нея трябва да се превърти играта Tempest, а след това подобно на изпитанието с филма Военни Игри, играчът трябва да играе ролята на Graham Chapman в Monthy Python and the Holy Grail.

О! А преди да минат през последната порта и да започнат изпитанието, Каталистът гръмва и всички на планетата умират. Парзивал се преражда благодарение на екстра живота, който има - спечелен не чрез облог от аватара на Огдън Мороу, а от перфектна игра на Pacman, което Уейд по-рано смята, че е изпитанието за втория ключ. Оттам и причината да се забави толкова много с намирането му.

Разбира се, ИОИ създават доста проблеми на Уейд независимо, защото влизат заедно с него, справят се с Tempest, минават филма на Terry Gilliam и Terry Jones, създавайки огромно напрежение в състезанието, защото дори имат преднина пред Парзивал. Adventure е това, в което се провалят, защото не разбират истинското значение. И то е толкова смислено! Warren Robinett е създал първото Великденско яйце в игра, опълчвайки се на корпоративното мислене, заради което името му е щяло да бъде забравено, тъй като по това време дизайнерите на игри не са получавали никакво признание за творенията си, а всичко е отивало за фирмата, за която работят. Загадката е брилянтна! Уейд се досеща, че трябва да намери ключът, за да се появи името на създателя, а не да превърта Adventure, както правят Шестиците. Намирайки първото Великденско яйце в игра, той открива и това на Халидей. И така печели.

Среща се за пръв път с Арт3мида, развива нови програми за "спасяване на света", лошите са победени и се случват всичките подобни неща нужни за хубавия край на една история. Подобно на филма, който имаше доста спилбъргов тип край.