понеделник, 8 юни 2015 г.

"КРАЛЯТ ОТВЪД ПОРТАТА" от Дейвид Гемел

Годината е 1985, когато излиза вторият роман от "Сага за Дренай". Публикуван от Century, предоставен ни директно от величественото въображение на Дейвид Гемел. През 2011 бива преведена на български от Симеон Цанев и редактирана от Боряна Даракчиева. Тъжно е за мен, че ИнфоДАР държат правата над поредицата, защото името на Дейвид Гемел е неразривно за фентъзи жанра, а следващите истории разглеждат света, който е сътворил в дълбочина. Освен това, още на страница първа, е обещана следващата книга - Waylander, но от тогава са минали години и тя все още не е на пазара.

Сюжетът на "Кралят отвъд портата" се развива около тримата главни герои - Тенака, Анаис и Декадо. За разлика не само от историите в останалите романи от "Сага за Дренай", а и тези в повечето фентъзи романи, тук персонажите, макар и прославени войни, са много несигурни в издръжливостта и късмета си. Уповават се на натрупаният опит, който притежават и най-вече на блъфиране - нещо, с което Тенака Хан се откроява над останалите. За всичко друго, надеждата е угаснала и всички се уповават на него - техният лидер, да запали искрата отново. Историята, също така разглежда с много по-мрачен поглед света на Дренайците, в сравнение с миналата книга. За това допринасят сцените на сурова бруталност и насилие, както и отлично обрисуваната от автора кървава картина, над която е надвиснало усещането за пустота и мрак. Това усещане, с разлистването на страниците, се превръща в нещо повече и постепенно започва изцяло да изпълва сцените, дори тези на отчаяно престорена радост.

Много биват разочаровани от книгата, когато започнат да я четат, заради явната прилика с историята на "Легенда" - отчаяната битка, сломените персонажи, придвижването на един батальон и очакването на друг. Структурата, дори е много сходна - същият конфликт, просто едно поколение по-късно. Историята обаче, има толкова оригиналност да предложи, че това се забравя. Толкова завличаща и така увлекателна, че тази сходност започва да пасва и да изглежда като нещо, което е съдбовно. Сякаш съдбата нарочно създава това повторение на историята, за да тества новото поколение, което има толкова общо с предците си от миналото. Разочароващото в тази книга не е това, а сцените. Има такива, в които се случват напълно произволни неща, нямащи нищо общо с историята, персонажите или развитието на което и да е от двете. Особено във втората част на книгата, това се случва твърде често и става дразнещо.

Това, на което Гемел изглежда не е особено отдаден са любовните истории в новелите му. Романтиката между персонажите се случва в твърде удобни и очаквани моменти, а освен това групирането на двойките е твърде удобно и за това се усеща неестествено. Би могло да се каже, че това се дължи на сложното разбиране на автора за човешката природа и психика. Тази неадекватност на тема романс се среща в повечето героично ориентирани новели, които са съсредоточени върху битките и сраженията.

Героизмът - това прави историята на "Кралят Отвъд Портата" толкова страхотна. Отново, авторът създава сцени, в които геройствата на малка и голяма скала са дълбоко емоционални и докосващи читателя. Не става дума за онзи тип героизъм на бойното поле, където могъщият войн разсича противниците си, докато войниците от неговата войска скандират името му. Става дума за психически, духовен героизъм. Малки действия с огромни последствия за останалите. Разглежда се геройството на саможертвата, лоялността и дружбата. Представянето на героизма от страна на Гемел е дълбоко и силно вдъхновяващо - така както трябва да бъде героичното фентъзи.

Персонажите този път са много по-интересни, защото за разлика от тези в "Легенда", освен тежестта на една отчаяна битка, тези тук носят товарът на личностните си конфликти. Някои от тях представляват доблестни мъже, които са кривнали от пътя си, а други не могат да намерят своя. Интересно е представена силната жена, а това е нещо, което много малко автори са правили по онова време. Този образ е поставен в ситуация, в която каквото и да прави ще изглежда слаба, защото животът я е съкрушил и всичкият ѝ живец, сякаш е изцеден от нея. Независимо товара, който е поставен на раменете ѝ, Райван впечатлява със смелостта и решителността си - качества, които я правят лидер, не по-малко способен от който и да е от мъжете в историята.

Описанията и прозата, както е в стила на Гемел, отново са леки и ненатоварващи. Приятно четиво, за което е задължително да се прочете първата книга, независимо, че сама по себе си "Кралят отвъд портата" разказва завършена история с богато съдържание, отлично сбрано в малкото ѝ страници. Въпреки факта, че на публиката тази книга се харесва най-малко, аз смятам, че е една от най-впечатляващите в поредицата, защото персонажите са толкова сломени, прекършени и докарани до ръба. Те нямат какво да губят, нямат дори причина да се борят, но продължават да го правят. Защо го правят - става ясно с развитието на историята.

Оценката е 4+. Evil is never truly strong, for it is born of fear.