сряда, 25 март 2015 г.

"КРЪВТА НА ЕЛФИТЕ" от Анджей Сапковски

Годината е 1994, когато в Полша Анджей Сапковски публикува с помощта на "SuperNOWA" първият роман *не сборник с разкази* от сагата за "Вещерът" - "Кръвта на Елфите". Съветвам читателите да се информират за това независимо издателство, защото може да служи за пример. Книгата е продължение на двата сборника с разкази, които авторът публикува няколко години по-рано и хронологично е третата от поредицата. Интересното е, че на толкова любимите ми "Gollancz" отнема 14 години, за да публикуват книгата в UK, преведена на английски, когато вече е добила огромна слава. Шумът, който се вдига около книгата, достига до САЩ и през 2009 година, бива публикувана от издателство "Orbit". За писател от Европа, независимо от коя част на континента, това е огромно прославяне, тъй като тези издателства са каймака на фентъзи литературният пазар *по мое мнение*. До нас книгата достига благодарение на ИК "ИнфоДар", а преводът и редактирането са на Васил Велчев и Стела Зидарова.

Оригиналното заглавие е "Krew Elfów" и това е първата книга, на която някога е връчвана David Gemmel Legend наградата, а това е огромна чест в допълнение към тази, която самата награда предоставя. Някога дори си мислех, че е основана, заради нуждата за заслуженото признание на този автор от страна на САЩ. Дори да не е така, в книгата се среща точно тази *рядка за тогавашното време* сурова обстановка, известна за гемеловите истории. Сапковски е суров с персонажите си, още от първите разкази в поредицата, но тук е суров с цели раси и народи. Историята разказва за младо момиче, принудено да израсне, след внезапното ѝ осиротяване, което посява семената на ужасна война.

Сапковски създава история с морална неяснота, чрез зловещите си сцени и мрачно циничен хумор. Светът му е едновременно познат и удобен, но някак успява да породи ново и реалистично изживяване. Играе си с добре познатите елементи на фентъзи, изпълвайки този свят с магьосници, елфи, джуджета, полу-ръстове и магически създания. Всичките тези елементи не се усещат изтъркани и през цялата книга е избегнато чувството на стереотипност, което по принцип създават. Прозата е интелигентна и убедителна, засягаща проблеми от модерния свят, които по възможно най-допустим начин са интегрирани във фиктивен такъв. По този начин успява да изследва човешката природа и показва на читателите доброто и лошото на това да си човек. Това е едно от нещата, които карат тази книга да се отличава. Не представя определена гледна или философска точка, нито вид поведение, като единствените правилни. На място на това поглежда през очите на много различни персонажи, като така успява да покаже, намекне и разгледа интересни светогледи и разбирания. Решението какво е правилно оставя на читателят.

Диалозите са много наситени. Големият талант на Сапковски всъщност е създаването на разговорите, които персонажите му водят. Във всяка друга книга, когато диалозите заемат толкова голяма част от страниците, започвам да губя интерес, но тук е различно. Тук книгата изглежда като сценарият на пиеса. Напълно на мястото си, репликите разкриват много повече от мненията на персонажите по обсъжданата тема. Заради майсторството на авторът, за читателят са ясни вътрешните настроения и замисли на героите. Естествеността на това, което казват подсилва индивидуалното в характерите им и всеки един от тях се усеща по-правдоподобен.

За протагониста не мога да кажа, че е единствен или напълно уникален, защото анти-героите във фентъзи книгите са все повече напоследък, но е неуспоримо, че Гералт от Ривия е забележителен. Енигматичен, същински и много впечатляващ, той бързо поражда съчувствие с "неутралната" си доброта. Рисковите сблъсъци, на които авторът го подлага придават силно усещане за уязвимостта му, независимо свръхчовешките рефлекси и мутиралите сетива. Интересното в тази книга е, че се разбира много повече за миналото на Гералт и обучението за вещери, през което е преминал. Независимо, сюжетът е центриран около Цири, детето на пророчеството. Нейното тежко преминаване през трудностите на разрастващата се война и обучението ѝ в Каер Морхен, под крилото на вещера.

Тази книга не е като сборниците с разкази за Гералт - те притежаваха чувство на завършеност по отделно и независимо създаваха желанието за прочитането на още. Тази книга прави същото, а отвореният за продължение край го усилва многократно. Чете се лесно и историята е лесна за разбиране, независимо мистериите, мащаба и сложността ѝ. Паметните персонажи и внушителните им приказки допринасят отлично за вълнуващата история.

Оценката е 5+. Lepiej zaliczać się do niektórych niż do wszystkich.