четвъртък, 8 януари 2015 г.

"САГА ЗА ВОЙНАТА НА РАЗЛОМА ТОМ II" от Реймънд Фийст

Годината е 2000, поне за България, когато ИК "БАРД" издават вторият том от "Сага за войната на разлома" на Реймънд Фийст *ФАЙСТ!* отново бидейки достатъчно съобразителни да включат две от произведенията от фентъзи епоса: "Сребротрън" и "Мрак над Сетанон". И двете преведени от Валерий Русинов. Оригинално публикувани са през 1985 и 1986 от издателство Doubleday.

Когато някой започне втората книга от определена поредица, по принцип очаква чувството създало му първата да продължи. Може би, да се обхванат същите събития и да бъдат разтеглени докъдето е възможно, преди да се скъсат. Бях безкрайно впечатлен от първата, защото наистина ми липсваха класическите тропи и идилии съдържани в едно хубаво фентъзи. Това може би е причината да очаквах същото усещане, което първата книга от поредицата ми донесе, но още на десетата страница, разбрах че няма да стане така. Ще е по-добро!

В "Сребротрън" авторът ни връща към приключенията на старите персонажи, няколко години по-късно. Арута, Джими, Пъг, Мартин, Томас, Макрос, всичките! А, всеки прочел първата книга е силно обвързан към тези персонажи и може единствено да бъде зарадван. Дотолкова обвързан, че онези, които биват споменавани рядко започват да липсват на читателя. Душата на произведението е нова, различна от преди, но дълбочината, до която навлиза е още по-мащабна и едновременно с това се върти около сравнително семпла история. В нея обаче има силно чувство за героичност. Наистина ме изненада мотива за принцесата в беда, който рядко ще срещнете в новите произведения, а всъщност предоставя възможност за толкова грандиозно и доблестно приключение. През цялото време, отделно от великата мисия се разглежда и дебнещата, прииждаща опасност, която по-късно ще разберем, че е много по-голяма отколкото сме предполагали. Класика! И така, докато се стигне до големия взрив в "Мрак над Сетанон".

Някои критикуват книгата, за това, че е просто един мост свързващ историята със събитията, които се случват в следващата. Това може да е вярно, но независимо ви гарантира едно прекрасно преминаване над реката. Не виждам как поредицата, би могла да мине без този роман, но в никакъв случай той не може да се разглежда като отделно завършено произведение, както по-малкият му брат том I. Обещава обаче, едно много по-голямо бъдеще, след себе си.

И, разбира се го изпълнява в продължението, защото точно онези похвати използвани от автора в дебютния му роман, са завърнати с пълна сила в третата част. Съществува безкрайно наличие на бойни тактики в "Мрак над Сетанон", а това е нещо, което много намират за отегчително и незначително за сюжетното действие. Тук, обаче е обяснено по такъв начин, че да бъде разбрано от всеки. Не само, направено е интересно. Впечатление правят откровенията на един от антагонистите, които са силно обвързващи и разясняващи толкова много. Леко четиво, което съдържа от всичко, за да задържи интереса на читателя. Богатото въображение превръща всяка страница в истинско фентъзи наслаждение в най-чистата му форма. Дракони, демони, магии, космични мистерии, геройство, любов, приятелство, приключения, дълг и чест. Битките са с невероятна мащабност и авторът специално им отделя много време, защото са огромни, на епична скала, а начина по който са описани е изящен.

Относно прозата... Е, тя не се е променила, но добрата новина, е че остават още много новели за Мидкемия и Келеуан, в които авторът да поработи над нея. Следват му колаборациите с Джоел Розенберг, Стивън М. Стърлинг и многократната работа с Джани Вурц, през които да усъвършенства прозата си. Отново казвам, че несъвършенствата в нея, не се забелязват, тъй като романът е толкова увлекателен. Но, все пак присъстват изречения, в които една дума се споменава няколко пъти, и още няколко в следващото...

Фийст представя толкова много приключения, на толкова много персонажи и всичко обсъдено до момента става ясно и се заплита в перфектен завършек. Успява великолепно да обвърже личните амбиции с действията, предприети от героите. Най-впечатляващо е как успява да довърши трилогията си, създавайки усещането, че е напълно завършено произведение, а едновременно оставя пролука за следващите нагледно безброй романи от цикъла за войната на разлома.

Оценката е 6-.