четвъртък, 25 декември 2014 г.

"КРАЛЯТ НА ТРЪНИТЕ" от Марк Лорънс

Годината е 2012. След като предната година, първият роман от трилогията "Разделената Империя", беше най-обсъжданият дебют, феновете най-после получиха неговото блестящо продължение. В България, ИК "БАРД", го пуснаха на пазара през 2013, няколко месеца след "Принцът на Тръните".  Преводът отново е на Милена Илиева и трябва да кажа, че е блестящ.

Всяка година границите на това, което читателите смятат за достигнато в жанра, биват сринати. "Принцът на Тръните" направи това, а продължението отива отвъд тях. Точно това, от което се нуждае читателят, след като хладният глас на протагониста, се е впил в него от първата част и кънти в главата му. Онзи глас, който прави романите толкова добри.

"Кралят на Тръните" е изживяване, което не се забравя лесно. Книгата е като един кървав касапски нож, а заради непредвидимостта на протагониста, създава чувството, че може да се стовари върху всичко и всички.

Мрачното фентъзи, напоследък роди безброй персонажи. Всичките сравнително зли и кръвожадни, но Йорг Анкрат е този, който се отличава като уникален измежду всичките. Единствен той е толкова мрачен, зъл и кръвожаден, защото без дори миг на колебание преряза гърлото на новородено, изнасили беззащитна жена и подпали безброй села. Читателят не би очаквал, че той може да бъде спрян от страх, отвращение или въздържание. Той няма морален компас, нито съвест. Той е съвършено безскрупулен. Ужасяващ. Това, което предизвика негативните ревюта за книгата *много малко*, бяха многобройните ужасяващи деяния на лорънсовият протагонист, които с пълно право са сметнати за прекрачващи моралната граница.

Та, зъл ли е Йорг Анкрат или зверствата развили се пред очите му са го направили такъв? В първата книга, е безспорно представен като такъв, в следствие на ужасяващият му, изпълнен с болка и предателства живот. Но, ако трагичният му живот, го е изковал такъв, не заслужава ли той възможност за изкупление? По-скоро въпросът, трябва да бъде - ако заслужава, би ли се възползвал от нея? Поставете се на негово място, в неговия свят, как бихте постъпили, наистина?


Началото на "Кралят на Тръните" е наистина неочаквано. Вече крал на Ренар, Йорг се жени, насред овациите и радостните викове на своите поданици, а благородниците вярват, че той ще донесе мир в царството. Той! Никой не би очаквал такава промяна в него, за 4 години, което е периода изминал от качването му на трона и събитията довели до сватбеният му ден. Той е пораснал по много начини и макар да се убеждава в обратното, се е променил. За още по-голяма изненада на читателите, млад принц успява да го победи в дуел с мечове, което тези запознати с Йорг трудно биха сметнали за възможно до този момент. Но, то се случва и запраща протагониста в ситуация коренно различна от тази, в която се намираше в първата книга. Вместо подкрепян от плътно стоящите зад него кръвожадни главорези, сега в него надеждите си влагат аристократи, членове на дворянството. Вместо с непоклатимо самочувствие да влезе в битка срещу армия, която надброява неговата, той започва да се съмнява в шансовете си за победа. Задава си въпроси, свързани със самия него, с действията, които е предприел и разбира, че всяко нещо си има последствия, докато в първата разбра, че всяко си има цена. Вместо да мрази всеки и всичко, той започва да обича доведената си леля Катерин, до степента, в която е обсебен от нея *Лорънс описва контраста по изумителен начин*, а мислите за нея са непрестанно в главата му. Интересно допълнение към тази книга са нейната гледна точка, защото Катерин Ап Скорон го смята за чудовище и е отвратена от кръвожадността и безчовечието му - и с добра причина за това. Нейната перспектива е показана, чрез няколко вписвания в дневника ѝ, от които става ясно, колко силна е нейната омраза към Йорг.

"Кралят на Тръните" наистина утвърди Марк Лорънс, като невероятно талантлив писател, защото успява да надмине висотата на летвата, която сам постави с дебютния си роман. Напълно опровергава очакванията на феновете и ги възнаграждава за подкрепата. Вместо да предоставя читателите с онова, което си доказа, че ще харесат, той поема рискове. Рискове, които малко други автори поемат, а на още по-малко им провървява, след като са го направили. Включил е нови концепции, нови персонажи и промени в главният герой, добавяйки късче съпричастност към крайно злият му характер. Също така е разширил спектъра и мащаба на обстановката в пост-апокалиптичния свят, за който макар и не всичко, научаваме доста. Прозата му служи като мъчителен контраст между двата времеви периода, подобно на първата книга и предизвиква безброй въпроси за случващото се и предстоящото да се случи в поредицата. Очакваните непредвидимост, напрегнатост, шокираща кървавост и обезнадеждаваща мрачност в романа, са гарантирани и *разбира се* прекрасно вплетени с невероятната поетична изразителност на автора.

Оценката е 6. They say that time is a great teacher but unfortunately it kills all its pupils.