събота, 7 март 2015 г.

"ПОСЛЕДНИЯТ ДОВОД НА КРАЛЕТЕ" от Джо Абъркромби

Годината е 2008. Завършекът на трилогията "Първият Закон" бива издаден от Gollancz. Българските фенове на Джо Абъркромби получиха възможността да прочетат "Последният Довод на Кралете" през 2011 година благодарение на ИК "Колибри". Преведен от Александър Ганчев и редактиран от Андрей Велков. Поздравления на Стефан Касъров за шеметната корица, *дължа да отбележа, изисква много грижи, тъй като златното по буквите се отронва!* която е създал по оригиналния модел.

Както и другите две книги, заглавието на тази е по цитат. "Ultima ratio regum" на латински, изписано по заповед на Луи XIV Велики, кралят слънце *европейският монарх с най-дълъг период на управление в историята* върху оръдията на войската му. Идеологията, зад която стои е, че войната и насилието са последната мярка, към която се прибягва. От 1650 насам тази фраза сигнифицира война или употребата на военна мощ.

В началото на книгата, няколко от главните персонажи са поставени пред избор, дали да продължат напред, с това което им се предлага, или да спрат там където са. За много читатели, изглежда като прелюдия към някоя от мъдростите, които авторът ще подсили с пример по-нататък в произведението си, но става дума за друго. Това е съобщение отправено към читателя: спри сега или продължи и посрещни горчивия край. Другите две съобщения, които биват предадени от автора, са самите мъдрости, които той подсилва безкомпромисно с безброй примери в първата и втората книга, а доразяснява в третата. Става ясно, че властта и силата покваряват, а абсолютната сила и власт покварят абсолютно. Няма как да се обори това, защото всеки опитал от тях, тръгва по пътя на собственото си покваряне, независимо силния ентусиазъм и добри намерения на някои. Така се създава един кръговрат, който докато цикълът на тази сила не бъде прекъснат, е предопределен да се повтаря отново и отново. Така волята на тези да се борят изчезва, редом с ентусиазма им.

Книгата е изпълнена със същите брилянтни диалози, симпатизиращи персонажи, забележителна митология и силна проза, които се срещат и в предишните от трилогията. Независимо обаче, на много читатели тя не се харесва, защото горе споменатият кръговрат се повтаря и цикъла на покварата продължава, правейки краят твърде трагичен. Не оставя никакво място за надежда и възможност за промяна, нито в животите на персонажите, нито в света. За да има смисъл за читателите да се върнат към този свят, трябва да се остави някаква надежда, особено при положение, че в същият този свят се развиват още три от произведенията на Абъркромби. Това обаче явно не повлиява така силно на мнозинството читатели, защото "Отмъщението на Монца", "Герои" и "Червена страна" се продават също толкова добре, както "Първият закон".

Още от началото върху четящият се свлича една лавина от информация и отговори на безбройните въпроси, които предишните книги са загатнали, а даже и повече. Всичко е представено по безкрайно увлекателен начин, изпълващ всяка от 540-те страници. Невероятен е начинът, по който авторът успява да измени класическата схема на фентъзи жанра и да разкаже история, която няма нищо общо, с което и да е друго произведение. Прозата му е върховно характеризираща. Героите му от класически персонажи с обичайните тропи, биват преобразени в напълно завършени, достоверни и реални личности, преследващи своите цели и мечти. Новите допълнения като Крамок-и-Файл и неговите деца, са просто забележителни, предизвикващи странна смесица от възхита и смях. Развитието на някои от второстепенните персонажи е също толкова изумително. Арди Уест е личен фаворит измежду всичките, това ако не броим Кучето, Дау Черния и Хардинг Мрачния, като второстепенни. Авторът е толкова убедителен в тяхната достоверност, че няма момент, в който дори един от тях да изглежда сякаш е там, само за да изиграе роля, заради която да се развие сюжета така, както е планирано. Освен това мотивите им са ясни и лесни за запомняне, докато историята се вплита около тях, обвързвайки ги един с друг.

Реинтерпретирането на Джо Абъркромби, на класическите фентъзи тематики е изненадващо и неочаквано. Няма да срещнете момчето фермер, който става Драконоубиец, а после се разкрива неподозираното му кралско потекло. Никой няма да заживее дълго и щастливо, нито някой ще язди славно към залеза. Тези, които мислим за герои, ще се окажат страхливци, а страхливците ще са предатели. Доблестните ще са докарани до лудост, а останалите ще са мъртви или умиращи бавно. Интересното, което тази книга предизвиква у читателя, е че го кара да преосмисли всички персонажи в другите фентъзи книги. Подтиква към съмнение в истинските им мотиви, към преразглеждане на скритите машинации развили се в сюжета. Всичко това, защото разголва истинската грозота на човешката природа, насред контрастната на това фентъзи обстановка. Един триумфален завършек, надминаващ дори миналите две книги, чиято история и край може да не са от най-радостните, но независимо всичката тъга и мъка, е истинска радост да се прочетат.

Оценката е 6. Mercy and weakness are the same thing in war, and there's no prize for nice behaviour.