неделя, 23 август 2015 г.

"ЧЕРНАТА ПРИЗМА" от Брент Уийкс

Годината е 2010. Останали доволни след успеха на предишните творби на Брент Уийкс, издателство Orbit публикуват новата му поредица "Светлоносеца". Първоначално планирана да бъде трилогия, фентъзи серията бива преименувана дни преди публикуването си, заради неуспеха на предишните трилогии, чиято история бива разказана в повече от три книги. Първата от все още недовършената квадрилогия е "Черната Призма", публикувана у нас от ИК "БАРД". Преводът е на Иван Иванов *отличен, между другото*, а редакцията на Иван Тотоманов.

Все по-често фентъзи романите се въртят около магическа система, която определя света и бита на хората в него. Тук тя е идеално съчетание от наука и магия. Интересното е, че авторът е успял да запази мистичното чувство около магията в своя свят. Това е нелека задача, имайки предвид, че му се налага да разясни как действа и какви са правилата за използването ѝ, а обяснявайки непонятното, то губи своята загадъчност. Но не и в тази книга.

Магическата система наистина е впечатляваща. Има си последствия и ограничения, надвишаващи ползите от използването на магията, което я прави така интересна. Притежаващите дарбата, пречупват светлината в различните цветове, които в зависимост от таланта си, могат да използват, а в допълнение към това биват повлиявани от тях. *Зеленото прави използващите го по-диви, а синьото по-спокойни и т.н.* Единствен Гавин Гайл - Призмата може да си служи с всичките цветове. Подобните на него се раждат единствени в поколението си и освен висша религиозна фигура, служат като регулировчици на магията из света и предотвратяват наднорменото притегляне на някой от седемте цвята в определен район.

Светът е интересен и понеже е изграден около магическата система, може да се каже, че е вълшебно цветен, но все пак запазващ своята реалистичност. Описан е в абзаци, които рязко накъсват сцените и прекъсват диалозите по средата, но това е преодолимо. Колкото повече информация авторът споделя за света си, толкова по-ясна е важността на ролята, която персонажите имат в тази история.

Прозата е гладка, а ходът на историята - бърз. Думите на автора са леки и си служи с езика добре. Има обаче моменти, в които изреченията не звучат на място. Проучванията, които авторите трябва да правят при писането на книга при него ясно липсват. Не става дума за научните факти, над които е базирал магическата си система, а елементарните. Това дразни, защото на моменти ясно личи, че не разбира за какво говори.

Историята се разказва през гледната точка на четирима персонажи, а интерлюдиите през тази на мистериозен затворник, който крои своето отмъщение. Всеки от тях, носи в себе си теглото на вина, която ги измъчва. Болезнените частици на миналото им, постепенно биват разкрити, а така авторът вниква в самите тях и кара бъдещето им да изглежда все по-злокобно. Несигурността им в самите тях, ги прави неспособни да завържат добри отношения помежду си, а съмненията, които изпитват един към друг се пораждат, заради тежките уроци, които са научили. Описани са сравнително реалистично и заради всичките си недостатъци на моменти се усещат истински. Кип например е съвършено естествен в ролята на дебел загубеняк със самочувствие по-ниско от земята, но за разлика от него Гавин е приказно изглеждащ и способен на всичко. Лив е в тази история *засега поне* за да се коментира бельото ѝ. Карис е ужасно несполучлив опит да се представи образа на силната жена. Едновременно е целеустремена, но няма идея какво иска и защо. Независима, но подчинена на волята на мъж, който е разбил сърцето ѝ преди години. Първата жена в елитна гвардия и една от най-умелите с магията, но постоянно в ситуация, където се нуждае от мъж, който да я спаси. Второстепенните персонажи са трагични. Създадени са само, за да изпълнят ролята си в историята и заради това са толкова плоски, колкото липсата на характер би направила персонаж.

Струпаните клишета настрана, историята е интересна. Нищо че обратите в историята са твърде начесто и повечето са ясно предвидими, то има и такива, които изненадват. Персонажите може и да не са това, което Брент Уийкс ги описва да бъдат, но те успяват да накарат читателя да е загрижен за тях, а за главен герой, това е важното. Магическата система е иновативна и ясно структурирана, а авторът я обяснява чудесно. Тъй като навлиза в дълбочина, докато разяснява правилата за ползването ѝ, той създава несъответствия и на моменти законите, които сам измисля биват пренебрегнати.

Оценката е 4-. All power is a test.