четвъртък, 8 януари 2015 г.

"ИМПЕРАТОРЪТ НА ТРЪНИТЕ" от Марк Лорънс

Годината е 2014. Завършекът на "Разделената Империя" ни е предоставен благодарение на ИК "БАРД" и отличната работа на Милена Илиева. През 2013 феновете определиха "Императорът на Тръните" като четвъртата най-очаквана книга за годината. Разбираемо, тъй като всеки, чийто слух е бил докоснат от мрачните слова на Йорг Анкрат, копнее да го види нахлузвайки императорската корона, седнал на трона на краля на кралете. Оригинално публикувана през Август 2013 от ACE, книгата беше номинирана за безброй неофициални награди в интернет пространството, а което е най-важно спечели David Gemmell Legend наградата за най-добър фентъзи роман. Ако не знаете, тази награда е върховна за всеки писател, защото с нея, вместо медал, грамота или статуетка авторът получава уникален модел на Снага *оръжието на Друс Легендата от "Сага за Дренай"*, върху остриетата на която са гравирани името на произведението и неговият автор. Марк Лорънс напълно заслужено получи тази епична *макар и малка* брадва, с която да помни незабавния си успех като писател.

Наистина никой друг освен Марк Лорънс не е способен, да евокира емоциите в писмени слова, толкова силно и най-вече по този мрачен начин. Ако си мислите, че прозата му е такава, само в трилогията му за Йорг, посетете блога му, където обсъжда личният си живот и ще видите. Още повече - прочетете книгите от новата му поредица. Неговата проза се гради около това да представя тъмнината и болката в най-истинските им, сурови форми, независимо дали това ще е чрез светогледа на протагониста или събитията около него. Тежко е, на моменти, но през цялото време читателя остава смаян, докато страниците минават една след друга.

Макар да е оценена най-високо, "Императорът на тръните" определено не е толкова добра, колкото по-големите си братчета *поне според мен*, но е наистина достойно за уважение, че Марк Лорънс се отказва от "златна кокошка, която тепърва може да му снася яйца" и решава да прекрати историята на уникалният си протагонист, преди да се е изтъркала в пет или шест романа. Причината завършекът на "Разделената Империя" да е толкова очакван, е че феновете искат най-после да са наясно каква ще е съдбата на Йорг - изкупление или поглъщане от мрака; титлата на император или загуба на всичко, което си извоюва до момента. Също така бавното настъпление на архизлодея Мъртвия Крал и заплахата, която представлява за Йорг и империята.

Сюжета, както и в предните книги се разплита в две различни времена от живота на Йорг (настояще и минало), като интересно допълнение този път е гледната точка на Чела - некромантката, за която най-после стават ясни някои неща. Много от феновете, критикуват книгата и автора, за това, че събитията се развиват на толкова мащабна империя, а историята се разказва през очите само на един персонаж. Чела е тук, за да може да се видят страничните действия, които се случват и силите, които се надигат без пълното знание на протагониста.


В настоящето, главният герой се "бори" за трона на Империята, независимо че не го иска, просто не обича да му се казва, какво може и какво не. По пътя към тази цел, той се бори със същността на това да има истинско семейство - нещо, което се опасява, че би го направило уязвим, защото вече има син и жена, които да пази от враговете си.
В миналото, по изключително увлекателен начин, са разгледани събитията, довели до този момент в "настоящето". Лорънс най-после разслоява света си и ни въвежда във философията, магията и технологиите, над които го е изградил. Различното в завършека на трилогията е, че е изпълнена с неочаквани обрати, не че миналите бяха дори минимално предвидими, просто липсваха интригите, които персонажите плетат в "Императорът на тръните". Краят вече е нещо, което надминава по неочакваност всичко случило се до момента и нито един от читателите няма шанса да предвиди.

Завършекът на "Разделената Империя" и приключението на Хонорий Йорг Анкрат, са един отлично разказан спектакъл в четиво изпълнено със стряскащи действия, безскрупулни персонажи и толкова много смърт, колкото би подхождало на произведение кърваво, като това. Има всичко, което се е харесало на феновете в първите две книги, и още... Краят, може да не е задоволителен за всички, но никой запознат с творчеството му, не може да отрече, че Марк Лорънс му е предоставил едно дяволски добро изживяване.

Оценката е 6-. This is where the wise man turns away.