четвъртък, 4 декември 2014 г.

"ИМЕТО НА ВЯТЪРА" от Патрик Ротфус

Годината е 2007. Издателството *това в Големия Запад* е DAW Books. Авторът - Патрик Ротфус.

Освен ако не сте наясно, че фентъзи жанра не се гради около пренаписването на реални исторически събития, то тогава тази книга не е за вас. Ако търсите кървища, черва и бруталност, които изглежда биват всичко желано от издателите последно време, тази книга не е за вас. Ако не различавате фентъзи жанра от елементарно написани порно новели, то тази книга не е за вас. Обидно е за феновете на литературата като изкуство, мръсните ви, неначетени очи да обхождат тази книга. Независимо купете си я, прочетете нещо качествено. Поне веднъж.
Ако търсите творба, която за момента е ненадмината, то първата *тухла* от планираната трилогия е точно за вас.

Патрик Ротфус. Кой е този? Повярвайте име, което ще чувате много и за тези, които се поинтересуват е име, което ще запомнят. Но, тук става дума за книгата му, не за него. Макар да се надявам да направя публикация за него по-нататък, защото той я заслужава.
А, освен това ще е интересна - Пат е наистина нестандартен.

The Name of the Wind” Първата книга от трилогията „The Kingkiller Chronicle”. Прекъсването на традицията с титлата „Kingslayer”, но все пак оставане в духа и, е точно това, което прави и книгата. Отбягване на новата вълна, която се зароди в този жанр. Подобрявайки го, възвръщайки старата мода. *Напълно заслужено* същата година авторът печели Quill Award, което за незнаещите е голяма работа. Особено, когато си последният фентъзи автор, награден с нея.
Годината е 2010, Издателската къща е „Прозорец“, а изумителният превод е на Ангел Ангелов.

Заглавието напомня за старите фентъзи новели и звучи като нещо, което преди сте чували, просто ви е трудно да си го спомните. Като книжките, които вашите са ви чели, когато сте били малки и трябва да ви се припомни и сюжета и заглавието *няколко пъти... детайлно* за да се сетите.
Защо тогава Пат има толкова сериозни затруднения с публикуването и? Защото е 260,000 думи, а е дебют? *Във вашият речник има ли 260,000 думи изобщо?* Защото на задната корица, е описан края и всичко интересно, което ще се случи на главният герой? Защото вече сме чели хиляди романи за сираче, което става герой?

Честно? 
Защото на нито едно издателство не му се поемат рискове.

Затова, чак когато наема агент книгата му бива продадена, но само след като преименуват оригиналното заглавие на трилогията „The Song of Flame and Thunder” *Доста подходящо, сега като се замисля* на „Kingkiller Chronicles Хрониките на Кралеубиеца. Година по-късно издателство DAW Books се любува на голямо допълнение към касичката си с жълтици, напук на останалите издателски къщи.

Какво я отличава от останалите фентъзи романи? Главният герой? Ще прощавате, ама не. Квоте е тих, изключително оправен и интелигентен, безумно упорит и талантлив и по всички начини артистичен – свири, пее, пише, рецитира и композира. Но, в никакъв случай не е това, което е толкова невероятно в тази книга. Той е просто част от великият пъзел.
Интересното в нея е това, че е една от малкото, които са написани от перспективата на главния герой, не защото на автора ще му е по-лесно така, а защото наистина няма по-добър начин, да разберете действията, които е предприел и защо. Истински да разберете, какво го мотивира и подтиква да върши действията си. Да усетите омраза, която изпитва към тези, които са го наранили и болката от самотата, която предизвиква тъмната му страна. Неразумната жажда за внимание и ядната му отмъстителност. Квоте, просто е истински. Толкова истински, че докато четете ще емпатирате с него до степен, в която ще се радвате на успехите му, сякаш са ваши, ще се смеете на това, което го разсмива, ще обичате и ще мразите, заедно с него.

С книгата си Ротфус демонстрира богато въображение (макар и понякога леко плоско и слабо детайлно), богат речник, за който съм сигурен, че преводачът го мрази и най-вече способност за игра с думите. Прозата му е забележителна. Четенето на "Името на вятъра" е като поезия. Красиво е. Можете да рецитирате някоя от страниците и ще звучи като отделно смислово завършено стихотворение.
Ако има причина книгата да не се възприеме добре, от някои читатели, тя е че от вас се изисква докосване на една определена част от вас, с която малко имат установен контакт. На моменти има глави, които сякаш са там, само за да допълват към и без това огромният брой думи, но обещавам после смисълът им се избистря.

Сюжетът не е особено сложен, особено досадното разтягане на локуми, което толкова често се среща в този жанр напоследък. Не е нещо, което ще ви накара да треперите над страниците, но ще ви накара да усетите думите по тях. Чакат ви срещи с нестандартни преподаватели,  в невероятното училище, срещи с дракон, който макар и дребосъчест в сравнение с тези на Денерис Таргариен е също толкова разрушителен.

Магическата система е като нищо, което сте срещали досега, макар и да изглежда напълно копирана от някъде другаде. Както казах, всички знаем тази книга, просто не можем да си спомним откъде. Романът дава ново значение на думата "магия". Няма жезли, пръчки, а дори и вълшебните думички не са много ясно присъстващи. Това, на което *поне на мен ми* прилича е като комбинация от религия и наука, свръхестествено и научно.

Поздравления на автора, че е успял да прокара светлината на фентъзи от старата школа, измежду лавиците претъпкани с еднакви мърсящи името на жанра книги. Книгата все пак е дебют, затова съветвам да следите работата на Патрик Ротфус, защото с прозата си и наратирането си, той вдига летвата за останалите писатели и представя литературният си проект като такъв на изкуството – нещо, което модерните фентъзи автори, сякаш са забравили, че трябва да правят.

Оценката е 5. Be grateful, you!