неделя, 15 март 2015 г.

Еулогия: Сбогом сър Пратчет!

Последната седмица преди рожденият ми ден, започва с ужасна трагедия за фентъзи литературата. Загубата на Тери Пратчет е шок за силите на доброто в човечеството и несполука за стойностното творчество, което се среща все по-рядко измежду лавиците в книжарниците.

Още си спомням на коя негова книга попаднах първо, а това е изумително, защото за никой друг автор не помня подобно нещо. "Тъмната страна на слънцето" имаше най-грозната корица, която съм виждал. Наистина! Беше като репрезентация на всичко, което не харесвам в така омразната ми научна фантастика. Нещо повече - беше безкрайно малка! Как да очаквам да ме вземат за умно малко хлапе, ако чета миниатюрна книжка, чиято корица определено не вдъхва усещането, че е изпълнена с мъдрости! Не си я купих, разбира се, независимо че ми се повтаря да не съдя за книгата по корицата от ранна възраст... Но имаше нещо в името на автора - звучеше като най-симпатичният и детински псевдоним, който бях чувал. Направи ми толкова силно впечатление, че след като разпитах за него, за огромна моя изненада се оказа, че е писател на фентъзи. Нещо повече - хумористично фентъзи. А, този псевдоним всъщност бил истинското му име. Светът ми се преобърна. Хайде стига! Как се очаква от мен да приема, че някой си позволява да хуморизира жанрът, където всичко опира до чест, доблест, слава и героизъм! Не ставаше и дума, да прочета такава книга.

Колко се радвам, че дори не съм коментирал този си избор пред други хора!

Отне ми няколко години до провеждането на един разговор, в който близък мой приятел ми разправяше, че четял някаква си книга "Морт", където имало винопроизводител, от чиято реколта махмурлукът идва ден преди самото напиване! Нещо повече - чиято лоза, се засява година след обирането ѝ! Смях се с глас дълго време. И аз не знам защо, не е толкова забавно, но е така оригинално и семпло. Толкова детински хумористично и небивало, а никой не се е сетил да го опише в продължение на повече от 2000 години. Така Тери Пратчет ме спечели и ми представи "Килимените Хора", чиито плосък свят е прототипа на другите му два такива. Единият - "Страта", така и не прочетох, но съм радостен, че ми предстои. Гмурнах се в "Светът на Диска" опознавайки "Цветът на Магията", възхитих се на "Туп!", а любимата ми "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи" почти ме убеди да преименувам котката си. Списъкът на книгите му, продължава до безкрай. Толкова са много, че в книжарниците ще срещнете цели рафтове, които са запазени за неговите произведения. Не ще ги срещнете насред sci-fi или фентъзи лавици, те просто са си отделен жанр, който по нищо не наподобява другите и заслужават собственият си VIP щанд.

Но стига за творчеството му, то ще е вечно сред нас - освен ако светът не отиде по дяволите. Нека ви кажа за човекът напуснал този свят. Не го познавам лично *колкото и да планирах вече невъзможното ни запознанство*, но човек сам може да си направи изводи за някого, ако се информира за живота, който е водил. Нека не преувеличавам, все пак никой не е съвършен, но нека си го кажа:
Говорим за човек отказал номинация за наградата "Hugo"  през 2005 година, която със сигурност е щял да спечели, с основанието, че наградата, няма да направи разлика за кариерата или живота му, но спечелването ѝ, щяло да има огромно значение за останалите номинирани. Сега помислете за последният път, когато вие отказахте нещо значимо в името на другите. Говорим за човекът, който с отличителния си стил, накара мнозинството да приеме фентъзи жанра, не като небивали истории за магьосници размахващи пръчки, а като нов начин да се гледа на света. Нещо повече - неговите книги доказаха фундаменталността на жанра, за разбирането на самият свят.

Литературният свят се промени, нещо му липсва. Нещо липсва и в книжарниците, усетих го, когато посетих любимата си днес. Има такива, които не ви разбираха, г-н Пратчет, други ви почитаха, но независимо всеки харесва книгите ви. Казано е, че истински можеш да обичаш нещо, само ако си го мразил преди това. Аз не просто обичам творчеството ви - аз го ценя! Всяка от книгите ви, както самият вие, сте нещо повече. Задължен съм ви за това, че ми показахте какво може да постигне човек, защитавайки и развивайки собствената си визия за нещата.

Дано преходът ви през Тъмната пустиня е бърз и лек!