"Смърт" има, това го признавам. "Възмездие", също, но не това, което на протагониста му се иска. "Рай" и "Ад", дори не помня да са споменавани. Вече четири години, а никой не е осъдил издателствата и автора за фалшива реклама, което ще рече, че читателите са останали доволни и всичко е добре, щом свърши добре. Макар изживяването ви с тази трилогия да има шанс да приключи, само ако си закупите оригиналното издание. Но, *като човек прочел го* ви гарантирам, че пак няма да прочетете завършено произведение, нито ще получите отговори на безбройните въпроси, които наблъсканите за обем на книгата истории, създават. Но, тук се обсъжда втората част. За третата не мисля, че си заслужава да се говори изобщо, но тъй като не видях ревю на нея в нито един от другите блогове, смятам че ще си заслужава за по-нататъшно обсъждане, за да се придаде уникалност на този.
Е, "Петата погибел" е значително по-слаба от първата книга в трилогията, но признавам го на автора - има всичко, което подсилва усещането, че Големият финал, предстои. Сякаш най-после нещо истински съществено ще се случи. Първата книга съдържа някои интересни неща, но честно казано, нищо значително не се случва в продължението на историята. Оригиналният издател описва продукта си като "епичен", а самият автор споделя, че в нея ще присъстват "много деяния на праведни кражби" *каквото и да значи това*, но истината е че не само обещаните елементи от корицата не присъстват, а дори обещаното от автора е забравено да бъде вмъкнато насред безбройните произволни елементи. Всичко това, просто няма по какъвто и да е начин, да бъде вплетено заедно, така че да звучи като адекватно завършена история, която има смисъл. Това, което е вмъкнато обаче, отново са реални събития и войни, които няма да споменавам - първо заради спойлери, второ защото някои от тях се развиват в края на 19 век, а книгата би трябвало да има медиевистична визия.
Персонажите. Същите! Клайст получава своя мини история, защото иначе наистина няма какво да се случи с неговия герой. Всичко друго се върти около Томас Кейл и дилемите му, емоционалното му състояние и плановете му. В края на първата книга, той преживя една битка, само за да му разбият сърцето после и доколкото стана ясно Кейл е доста добър да носи разруха където и да отиде. Това е в негов плюс, защото изкупител Боско - същият, който направи живота му мизерен, има план за него, а именно да го превърне в Ангел на смъртта.
Образът на Томас Кейл, обаче е твърде далеч от това да бъде признат за зъл пълководец, защото честно казано той е сравнително семпла комбинация от лош късмет и самоуверено его. Сега разликата е, че изкупител Боско е зад него, а той е този, който върти интригите и планира да сбъдне болните си амбиции. Това, което ще се стори интересно в тази книга е повторение на първата - комбинацията от съжаление, симпатия и отвратеност от Кейл. Понякога изглежда зъл, друг път читателят го чувства като герой. В него обаче липсва достоверност и това го кара да не изглежда правдоподобен.
Прозата на автора е... Ок, интересна е. Звучи сякаш се обръща директно към читателя и го кара да се вслуша. Книгата е написана значително по-добре от първата, която беше много по-елементарна. Тук прозата му е израснала по-многословна, особено при описанията. Многословие, обаче в добрия смисъл, а не ненужно добавени думи към описанието на нещо. Липсва онази прозрачност на събитията, която имаше в "Лявата ръка на Бога". Проблема е с това, че рядко става ясно на кое да се обърне внимание и на кое не. Има толкова неща, които са напълно излишни, а други са с минимално значение за сюжета.
"Петата погибел" е наистина слабо продължение, но е значително по-добре сътворено и разказано от първата част от трилогията. Читателите ще се радват да прочетат едно наистина лесно и елементарно "фентъзи", написано с на моменти впечатляваща проза. Преводът е такъв, от който не мога да се оплача, а винаги го правя, за това браво на преводачът. Като цяло произведението не се развива до големи висини, нито по отношение на сюжет, нито по отношение на персонажи. Лично аз, съм силно разочарован.
Оценката е 3-. We are all cynics now.
