Макар да е оценена най-високо, "Императорът на тръните" определено не е толкова добра, колкото по-големите си братчета *поне според мен*, но е наистина достойно за уважение, че Марк Лорънс се отказва от "златна кокошка, която тепърва може да му снася яйца" и решава да прекрати историята на уникалния си протагонист, преди да се е изтъркала в пет или шест романа. Причината завършекът на "Разделената Империя" да е толкова очакван, е че феновете искат най-после да са наясно каква ще е съдбата на Йорг - изкупление или поглъщане от мрака; титлата на император или загуба на всичко, което си извоюва до момента. Също така бавното настъпление на архизлодея Мъртвия Крал и заплахата, която представлява за Йорг и империята.
Сюжетът, както и в предните книги, се разплита в две различни времена от живота на Йорг (настояще и минало), като интересно допълнение този път е гледната точка на Чела - некромантката, за която най-после стават ясни някои неща. Много от феновете, критикуват книгата и автора, за това, че събитията се развиват на толкова мащабна империя, а историята се разказва през очите само на един персонаж. Чела е тук, за да може да се видят страничните действия, които се случват и силите, които се надигат без пълното знание на протагониста.
В настоящето, главният герой се "бори" за трона на Империята, независимо че не го иска, просто не обича да му се казва, какво може и какво не. По пътя към тази цел, той се бори със същността на това да има истинско семейство - нещо, което се опасява, че би го направило уязвим, защото вече има син и жена, които да пази от враговете си.
В миналото, по изключително увлекателен начин, са разгледани събитията, довели до този момент в "настоящето". Лорънс най-после разслоява света си и ни въвежда във философията, магията и технологиите, над които го е изградил. Различното в завършека на трилогията е, че е изпълнена с неочаквани обрати, не че миналите бяха дори минимално предвидими, просто липсваха интригите, които персонажите плетат в "Императорът на тръните". Краят вече е нещо, което надминава по неочакваност всичко случило се до момента и нито един от читателите няма шанса да предвиди.
Завършекът на "Разделената Империя" и приключението на Хонорий Йорг Анкрат са един отлично разказан спектакъл в четиво изпълнено със стряскащи действия, безскрупулни персонажи и толкова много смърт, колкото би подхождало на произведение кърваво като това. Има всичко, което се е харесало на феновете в първите две книги и още... Краят може да не е задоволителен за всички, но никой запознат с творчеството на автора не може да отрече, че Марк Лорънс му е предоставил едно дяволски добро изживяване.
Оценката е 6-. This is where the wise man turns away.
