вторник, 27 октомври 2015 г.

"ПОСЛЕДНАТА ИМПЕРИЯ" от Брандън Сандърсън

Годината е 2006. След като Tor са впечатлени от идеите, които Брандън Сандърсън има, те купуват правата за публикуване на трилогията му "Мъглороден". Много ще кажат, че бъркам, но аз съм непоколебим в твърдението си, че тази поредица е еволюцията на епичния фентъзи жанр. Благодарение на ИК "Бард" у нас през 2010 година излиза "Последната империя" - първата книга от първата трилогия от трилогии. Още с нея обещанието на автора бе, че ни очакват три трилогии: в средновековна, във викторианска и във футуристична, научно-фантастична обстановка. Всичките свързани - исторически и духовно. Всяка по-впечатляваща от предишната. Отлична работа на преводача Юлиан Стойнов и редактор Иван Тотоманов.

Напредъкът на автора е възхитителен от дебютния му роман "Елантрис". Него читателят може да разглежда като обещание за нещо невероятно, което предстои. "Мъглороден" е спазването на това обещание. Още с пролога книгата разкрива един много по-интригуващ свят и дори с встъпителното си изречение успява не само да загатне цялостната обстановка на романа, но и да демонстрира артистичната страна на авторовата проза.

Книгата ни представя много нови идеи, все пак Сандърсън не се е уповава на стари и клиширани фентъзи тропи. Той всъщност ги преразглежда и преструктурира. Толкова добре запознат е с това, което до момента авторите са използвали, че е способен да го разглоби на малки частици и след това да ги стъкми така, че да наподобяват предишната си съвкупност, но подобрена. Резултатът е напълно познато, но стряскащо различно творение. Много детайлно, но все пак лесно за разбиране. Впечатляващо и предизвикващо възхита, това произведение на изкуството е шедьовър, като никой друг, който съм чел.

Всеки прочел книгата е изумен от магическата система, която авторът е създал за своя свят. Или по-скоро вселена, защото повечето сандърсънови книги са свързани. Развиващи се в една космическа система, неговите светове имат общо начало, сходна история и произход на магията. Свръзката между всичките е в детайлите из неговите романи. До този момент, фентъзи авторите се хвалеха, ако бяха способни да съградят цял свят и то с право - защото подобно начинание изисква много повече от едното богато въображение. Цяла вселена обаче, която да се развива единодушно с подобрението на авторовите умения като писател - ето това е епичност! Това е истинското отдаване на писателската кариера. Не само, че е годно за възхищение, то си е за завист! Това е революционно мислене не просто за жанра, а за самата литература като цяло!

Магическата система в тази поредица се нарича аломантия. Базира се върху поглъщането *след разграждането им в алкохол* и "горенето" на различни метали, които според вида си, предоставят на аломантите специални способности. Горящите желязо например, могат да придърпват, подобно на магнит, близките метали. Разбира се, както е според вторият сандърсънов закон на магията, ограниченията върху аломанта са повече от добитите, благодарение на погълнатия метал, сили. Интересно е, че не всеки аломант притежава способността да гори всички метали - това е само за Мъглородните. Онези, които могат да горят по един метал са наречени Мъгливи. Аломантията, за разлика от повечето магии, не се изучава, а се наследява генетично.

Всяка от книгите разказва история, която е завършена сама по себе си, а прочитането на допълненията увеличава многократно мащаба на света, в който се развива поредицата. Всяка следваща е по-интересна от предишната, а подтикът на вълнението и любопитството са все по-неустоими. Обратите, които се случват в сюжета са напълно неочаквани и най-важното - не се усещат като принудителни. Изненадите са прецизно планирани и то още от началото на книгата, а реакциите от типа "аха!" карат читателя да се чувства все по-близо до подреждането на пъзела и разкриването на мистерията. Тези моменти показват ясно, че авторът през цялото време е една *или няколко* стъпки пред читателя, а изграждането до тях е майсторско.

Независимо, че разказва една наистина мрачна история Брандън Сандърсън *съобразявам се с превода на БАРД* избягва grimdark модата и средновековния реализъм. Така, макар и лекото присъствие на анти-героят, персонажите са ясно разделени на добри и лоши. Независимо, че са изпълнени с несъвършенства, дори за миг читателят не се съмнява в добротата на намеренията им, а всъщност ги усеща като по-истински човешки същества. Независимо "добро срещу зло" темата, главните герои определено не са банални, опростени или еднообразни. Тяхната комплексност се състои в това, че независимо всичките мъки, които изживяват, те запазват своята доброта. Вин например, която макар ужасяващото си минало и недоверчив характер е приятна и лесна за харесване. Развитието ѝ като персонаж и израстването ѝ я правят една от любимите ми фентъзи героини.

Прозата на автора, успява да бъде красива, независимо че избягва префърцунени думи, с които да звучи по-артистично. Разказваческите му умения са прецизни, комбинирайки съвършено ясни описания и гладко развитие на историята. А тя е върховна - безкрайно интересна, изпълнена с вълнения и секващи дъха моменти. "Последната империя" е началото на история, която съм сигурен, че ще бъде определяща за литературата на нашия век. Не го казвам като почитател на автора, който го подкрепя - казвам го, след многократно разглеждане на тропите, структурата и развитието на романа. Единственото, за което съжалявам след прочитането на книгата и поредицата е това, колко бързо го направих.

Оценката е 6+. Belief isn't simply a thing for fair times and bright days.