Трудно се намира самостоятелен роман, който е така изпълнен със съдържание, както "Спиращият войната". В него авторът отново успява да създаде интересен свят, изпълнен с чудеса, докато разказва интригуваща история, на свой ред изпълнена с обрати и мистерии. Книгата следва авторовият стил, затова силно наподобява "Елантрис", откъдето е и взета контрастиращата идея, реализирана тук. Прилики има и с трилогията "Мъглороден", но светът тук се различава коренно от тези в другите произведения на Сандърсън, по това че е изпълнен с цвят. За разлика от другите му истории, където над света витае вечно сива обстановка, тук бистра гама от цветове създава този. На тези запознати с творчеството на автора, ще направи впечатление дръзката промяна.
Разказва се историята на две сестри, които се замесват в политическа игра, от която зависи съдбата на нациите. Поставени неочаквано в позиции, за които не са подготвени, от тях се изисква да се борят за предотвратяването на война, чието избухване ще означава крахът на тяхната държава. Докато новият свят, в който пристигат, постепенно им се разкрива, така го опознава и читателят. Различната култура и обикновения бит на изстрадалото простолюдие. Невежото им съществуване в паяжина, по-безскрупулно замислена и по-добре заплетена, отколкото дори могат и да заподозрат. Намирането на истината в това гнездо на заговорничащи политици, изглежда като непосилна задача за толкова неподходящите персонажи, чиято мисия по начало е обречена. Едно нещо, което Брандън Сандърсън винаги е съумявал отлично е представянето и изграждането на силен женски персонаж. Характерът демонстриран от двете сестри, когато са изправени *дори съвсем сами* пред премеждия, е точно това, което убеждава читателя в тяхната сила на духа и достойната им за кралски особи непреклонност.
Отлично представените персонажи *главни и второстепенни*, през чиято гледна точка се разказва историята, пораждат необичайна смесица от съчувствие и неприязън у читателя, когато с времето започват да се разкриват моралните конфликти, пред които са изправени.
Първата е на Сири: принцеса и най-млада дъщеря на кралят на Идрис. Непокорно момиче, чиято позиция в кралското семейство я е убедило, че е незначителна. За разлика от Вивена, нейната по-голяма сестра - родена и отгледана, за да се сгоди един ден за Бога-крал на Халандрен. Изумително контрастираща е рязката промяна във възприемането на историята, която се случва в частта на Лайтсонг Храбрия. Той е завърнало се божество, напълно отегчено и обезверено от своята, и тази на останалите завърнали се, божественост. Истински изумителният образ обаче, е този на Нощна кръв. Той е духовит, забавен и циничен, а дори и не подозира за това. Нещо повече, той е меч. Принадлежи на друг от персонажите - Вашер, който макар и човек, пред когото държавни управления треперят, определено няма нуждата да го размахва като майстор фехтувач. Нощна кръв не се нуждае от такъв, за да сее сеч. Нещо повече - би го сторил без каквото и да е усилие и абсолютна липса на колебание.
Диалозите са изключително допринасящи за образите на героите и развитието на историята. От тях се научава точно толкова, колкото е нужно, за да не са излишни в нито един момент и точно толкова, че да подтикнат към дочитане на развръзката. Интересното е, че тъкмо когато изглежда сякаш някоя мистерия е на път да бъде разкрита - светът се преобръща! Авторовата фикция, въвлича толкова силно с оригиналността си, че няма как някой от обратите да изглежда предвидим, нито да бъде очакван.Тъй като става дума за свят съграден от Брандън Сандърсън, няма как да не се обсъди магическата система. Тя отново е забележителна! Невероятно сложна и мистериозна на пръв поглед, но лесно разбираема на теория. Съвършено логично, изглежда на моменти, че е изградена по точно този избран от автора начин, само защото е така обвързана със света и неговите правила. Тя го дефинира така, както вярванията и религиите в него. Магическата система, която присъства тук, освен това е най-красиво разработената и най-детайлно визуализираната от всичките, които Сандърсън е създавал *а, той е създал доста*.
"Спиращият войната" разказва за приключенията на две сестри, изпратени на невъзможна мисия, а залогът е съдбата на народите, застрашени от ужасяваща война. Изменящата се динамика, несигурната преданост на политиците и поданиците, несъвършените персонажи и зрелищната магическа система, са съвършено допълващи се. Би могло да се каже, че книгата завършва чудесно - изненадващо и впечатляващо, особено при кулминацията. Епилогът, обаче ясно загатва за предстоящо продължение на историята и за нейната истинска мащабност.
Оценката е 5. Unknowing ignorance is preferable to informed stupidity.
