сряда, 20 май 2015 г.

"ЛЕГЕНДА" от Дейвид Гемел

Годината е 1984, когато Century публикуват "Legend" - дебютния роман на Дейвид Гемел, който ще го уталожи в литературната история като майстор на героичното фентъзи. Това е първата книга от Сага за Дренай от общо единадесет невероятни истории. У нас тя е публикувана от "ИнфоДАР" през 2010 година с превод от Александра Павлова и редакция на Даниела Кръстанова.

"Легенда" всъщност е една метафора. След като е погрешно прогнозиран с рак, авторът се разсейва с писането на романа, докато трае лечението му. Разказва се за обсадата на Дрос Делнох - укрепление с шест стени, което разделя границата между земите на Дренаите на юг и племената на Надирите от север. Обединени под крал Улрих, варварските надири трябва да превземат Делнох, ако искат да завладеят цивилизованите земи на юг. Отбранителите са отчаяни хора, чиито единствен лъч надежда е слухът, че Дръс Легендата ще им се притече на помощ. Побратимът на смъртта се появява веднага щом е повикан, но дори за герой като него, съдбата му е също толкова несигурна колкото и на останалите. Дрос Делнох е репрезентация на състоянието на автора, а отчайващата битка с надирите - тази с болестта.

Размерите на фентъзи романите по принцип са мащабни, но "Легенда" е толкова впечатляваща главно заради малките си размери. Толкова много се случва за толкова кратко - няколко седмици. Бързо развиващият се сюжет в случая, само допринася към душата на тази история. Екстремните промени водят до екстремни действия и в нито един момент прозата на автора не се усеща като прибързана или твърде дръзка. Думите на Гемел са като речен поток - непрестанни и кристално ясни. След години на работа като уважаван журналист, подборът му на думи е изключителен. Не използва такива, с които да звучи по-артистично или "ерудирано", а вместо това си служи с точните такива, за да опише най-ясно, това което иска.

Темата, която се разглежда тук се среща и в другите произведения на Гемел. Какво прави героят герой. Личните подбуди? Възхитата на останалите? Признанието на кралете? Славното име? Първоначално Дръс, въоръжен с митичната си брадва Снага, изглежда като върховният герой в очите на останалите, но вътрешно той знае, че си отива. Преди старата възраст да го пречупи *защото никой не вярва, че враг ще успее да го направи*, той трябва да използва всичкият си останал живец, за да остане герой в очите на останалите, които нямат на какво друго да се уповават. По интересен начин са разгледани вътрешните му конфликти - както желанието да бъде силен, заради останалите, така и двете губещи битки, които води. По свой си начин, той е по-отчаян от всички, а духът на армията зависи от това да бъде най-увереният сред тях.

Независимо присъствието на Дръс, Рек е този, който истински изпъква в тази история. Ако не бяха заглавието и окултното възхищение на автора за Дръс, дори бих казал, че Рек е главният герой. Неговото приключение бива проследено главно през собствената му гледна точка. Личностната промяна, през която преминава, бива често оспорвана от критиците, заради рязкостта си, но имайки предвид случващото се за тези кратки седмици, през които трае обсадата всеки от персонажите бива разрушен морално, за да се съгради наново същността му. Войната и ужасът от нея изменят хората, разкривайки страни в тях, за които никой не би подозирал. Страхливецът може да бъде смел, ако бъде притиснат до предела, а дори най-смелият може да се пречупи пред тежестта на отчаянието.

А, обикновеният човечец? Неговата позиция в тази битка е разгледана през очите на Гилад и Бреган. Те са двама най-обикновени фермери, които не за слава и не за власт, са заменили мотиките и са взели мечовете в ръце, за да отстояват ден след ден на надирските орди. Те придават реализъм на историята с отношенията по между си. Правят читателя съпричастен, защото ясно е представена липсата им на избор - те пазят земята си от враговете. Не искат да се доказват, не искат да си спечелват име, а просто семействата и народа им да оцелеят. Гемел наистина знае как да представи персонажите си по бърз и лек начин, но не защото са плоски, а защото наистина няма много време за това, тъй като с всичко случващо се, дори на тях не им е до собствените им възгледи.

Ролите на Героите и Злодеите съществуват, както се очаква в подобна история, но тук никой не е изцяло чист или омърсен. Дори групата свещеници, наричащи се Тридесетте, са измъчвани от собствените си съмнения и желания: тяхната могъща магия и цената, която трябва да плащат за извличането ѝ. Също така Улрих, който като поредният недвуизмерен и ясно целенасочен персонаж, имаше своите конфликти. За разлика от вижданията на дренаите, в своите очи той е същински герой с велика цел.

"Легенда" не е като модерните фентъзи епоси изписани в хиляди страници, с безкрайни детайли за въздигането и замирането на велики цивилизации и династии. Това е книга описваща куража като сила, която кара хората да се изправят срещу страховете си, вместо да бягат от тях. Историята е семпла, но има толкова много да предложи. Не присъстват политическите интриги и сплитането на мрежи от ловките умове на персонажите, защото ситуацията е различна. Един победител и един загубил - всичко или нищо.

Оценката е 5-. By nature or definition only the coward is capable of the highest heroism.