"Елантрис" издателствата описват, като епично фентъзи, но в книгата не се срещат, нито велика мисия, от която да зависи съдбата на човечеството, нито се пътува до далечните краища на света. Всъщност всичко се развива *както в повечето книги на автора* в един град и заобикалящите го предградия. Историята е разказана през очите на трима души, които макар и с различни светогледи, са много сходни в целеустремеността си един с друг.
Обичайните за жанра тропи не присъстват, но героичността на персонажите и обвързването между тях, много напомня усещането за класическото фентъзи. Светът *отново казвам, че както в повечето книги на автора* е безкрайно сложен, методичен и прекрасно изграден. Тъй като е първият публикуван роман на Брандън Сандърсън, предполагам оттук започва традицията да създава различни видове магически системи. Малко автори притежават интелигентността и въображението да се захванат с начинанието да обяснят магията, а още повече да измислят нов вид такава. Магическата система е брилянтна в семплостта си *както в повечето книги на автора!*. Той наистина познава световете, които изгражда и доказателство за това са магическите системи, които присъстват, защото са толкова добре интегрирани.
Стилът му е точно това - интеграция на нови идеи в сякаш най-класическото фентъзи, което при по-обстойно разглеждане стряска с иновативността си. Не бих го прехвалил казвайки, че преосмисля жанра, както издателствата, чиято заплата зависи от рекламирането му, но Брандън Сандърсън определено има визията, опита и идеите да го направи. Прозата е като на всеки друг добър автор в дебютната му книга. Описанията са красиви и достатъчно ясни, за да привлекат интереса на читателят, а диалозите са достатъчно наситени и увлекателни, за да ги проследи внимателно. Ходът на нещата е малко бавен, а липсата на действие в началната част на книгата я прави малко досадна на моменти. Книгата обаче, не цели спиращ дъха екшън и за сметка на това е изпълнена с политическите интриги и хитрости на благородниците в кралският двор. Историята в никакъв случай не е извънредно завладяваща, но развитието на света и персонажите в него са силно компенсиращи. Срещат се няколко мистерии, за които авторът постепенно подхвърля намеци.
Персонажите са интересни, защото вместо нямащият нищо да стане крал - тук кралят изгубва всичко. В случая Раоден, който след промяната, която елантрисците претърпяват, за да се превърнат в жители на бившият град на боговете, среща Галадон. На него читателят дължи почти всичкият хумор присъстващ в книгата, както голяма част от информацията за другите нации. В Сарене *Sarene се произнася Сарин* няма да срещнете качествата присъщи на девица в беда, защото чрез нея е представен образа на една целенасочена, смела и силна жена *както в повечето книги на автора!!!*. Невероятен е и третият главен герой, през чиято гледна точка историята се развива - Хратен: религиозният фанатик, издигнат до много висок ранг във вярата си, чиито въпроси и съмнения започват да разклащат убежденията и светогледа му.
Авторът цели оригиналност и пробива отвъд всичко, което може да се срещне насред лавиците. Не става дума само за персонажите му, религията, която изповядват или магическата система, която се разкрива с развитието на сюжета. Брандън Сандърсън е майстор в изграждането на светове, ще го забележите най-вече в огромният му епос за "Летописите на Светлината на Бурята", но това все пак е планирана поредица, мащабът на която ще бъде обхванат в десет книги. Значително по-трудно е в самостоятелна книга, да се интегрират многобройни и различни раси, социални разпределения и най-вече пост-апокалиптичната политическа обстановка, които присъстват в "Елантрис". Всеки аспект от книгата е интересен и ясен за разбиране. Религиите, които авторът явно си личи, че е базирал на тези от нашия свят, са изключително добре вплетени в историята.
За дебютен роман "Елантрис" не може да се опише с по-подходяща дума от елегантен. Рядко се среща книга, която да създава у читателя толкова силно чувство на възхита. Персонажите са истински и всеки от тях има своят момент да блесне. Сюжетът е много наситен и изпълнен с иновативни идеи, като нито една от сцените не се усеща сякаш не е на мястото си.
Оценката е 5+. Joy is more than just an absence of discomfort.
За дебютен роман "Елантрис" не може да се опише с по-подходяща дума от елегантен. Рядко се среща книга, която да създава у читателя толкова силно чувство на възхита. Персонажите са истински и всеки от тях има своят момент да блесне. Сюжетът е много наситен и изпълнен с иновативни идеи, като нито една от сцените не се усеща сякаш не е на мястото си.
Оценката е 5+. Joy is more than just an absence of discomfort.
