Нека започнем с автора, защото още от заглавието ме гложди: Произнася се "Файст", ок? Не виждам защо биха го изписвали Фийст, но тъй като е така върху всичките му творби публикувани в България, а те са много, и са на пазара от много време, ще го наричаме Фийст, за да е ясно на всички, но имайте едно наум, когато прочитате името му. *което всъщност е Гонзалез, но решава да го смени*. Но, стига за фамилията на автора. Съветвам сами да се поинтересувате - тя е интересна. Заета е от доведения му баща, който е още по-интересен, особено ако знаете кой е той, както и неговият баща...Роден през 1945, в L. A., с висше образование от UCSD, колекционер на вина, DVD-та и разнообразни книги. Написва своя дебют на 37 годишна възраст и оттогава е продал над 20 милиона копия.
Годината е 1982, издателството в Америка е "Doubleday", които *леле, дори тогава!* нямат вяра на фентъзи автор и смятат за нужно да я скъсят и редактират по начин, който феновете съм сигурен биха разбрали, че се е сторил болезнен на автора (50,000 думи), но после *след като става известен* издават пълното издание. В България годината е 2000, издателската къща "БАРД", преводът на Валерий Русинов. Феновете сме късметлии да получим двете книги - "Чиракът на Магьосника" и "Майстор Магьосник" в един том.
Изминали са над 30 години от издаването на тази книга. Жанрът се е изменил, дотолкова че напълно се е променил, после отново се е върнал към познатите класически традиции и мотиви, след което отново се е изменил до неузнаваемост и така нататък *30 години все пак*. Появили са се нови автори, нови движения, нови поджанрове и безброй произведения, оттогава. Независимо обаче, името на Фийст е закотвено в книжарниците и лавиците, където са фентъзи книгите и напълно заслужено е една от иконичните творби в този тип литература. Тази публикация изисква много съсредоточаване и бива писана със силен трепет, тъй като книгата е една от фундаменталните новели на любимия ми жанр.Още с началото това произведение демонстрира амбиция. Самият стил на писане е стремителен, сюжетът и персонажите, сякаш са еднакво вглъбени в една цел, която искат да постигнат и това си личи с всяка следваща дума. Авторът определено не е подходил толкова лекомислено към тази си амбиция, както казва в интервютата, защото *колкото и странно, да звучи* той е решен да успее с тази книга и това ще видите в изреченията по страниците. Изумително е.
Четенето на книгата, всеки започва с идеята, че силно наподобява "Властелинът на пръстените" и наистина съдържа същите тропи, като например елфи, джуджета, потаен зъл Враг, магьосници, дракони и могъщи предмети от древни времена, даряващи магически сили на притежателя си. Всичките *вече, но не и тогава* клиширани елементи на фентъзи жанра присъстват, но това което Фийст създава със собствената си вселена е истински доброто в романа. А, именно изненадващата космологична концепция и процепите във времето и пространството, каращо книгата да наподобява нещо като sci-fi/фентъзи, е това което го различава толкова силно от толкиновата литература.
Сега, има един минимален минус, който трябва да се спомене. А, именно прозата... Това е дебютът на автора, затова някои наистина необмислени изказвания, досадно продължителни изречения и репетитивна употреба на думи му биват простени. Освен това историята е толкова увлекателна, че е слабо вероятно да ви направят впечатление, но те са там.Както казах - първите две книги от "Сага за войната на разлома" са амбициозни. Точно тази втурнатост в свят с медиевистична обстановка, където необяснимо сложни физични явления се случват, е перфектният пример за това. Сюжетът също - в 719 страници са обхванати приключения, битки и обучения развиващи се в рамките на цяло десетилетие. Както и персонажите. Те са многобройни! Огромен брой главни и второстепенни персонажи, чиято история, мотиви и минало бива обстойно разяснена. Най-важното е, че нито едното от тези не се чувства сякаш е там, за да добавя към размерите на произведението. Всеки един от персонажите се отличава и изпъква по собствен начин. Всяко действие, което персонажите предприемат и всяко изпитание, през което преминават са важни за развитието на сюжета, защото са брилянтно вплетени с историята и представянето на света, в който се развиват събитията, за *отново казвам* цели десет години. Колкото и да са резки превключванията от герой на герой, гледна точка и времеви периоди, всичко е толкова подредено и толкова непринудено, че чак е странно колко добре нещата постепенно се надграждат едно върху друго. Отдавна не бях чел книга *аз чета предимно фентъзи*, в която да няма излишни диалози и забавени, ненужно удължени моменти. Романът е като поток - стича се постепенно, като на моменти се разбушува, но водата никога не спира да тече.
Като цяло първият том от "Сага за войната на разлома" напълно заслужава да се счита като една от класиките в жанра, защото съдържа всичко, което основоположителните произведения от жанра имат: познатите ни тропи, силно афектиращите истории за личните конфликти, богато развит фолклор и културни особености *на два свята*, но едновременно с това добавя свой елемент, който го отличава от всичко, което съм чел досега. Това е разказ, който ликува за героите и съска срещу злодеите. Преизпълнен е с толкова много събития и истории, всичките разяснени в такава дълбочина, че сам по себе си романът можеше да бъде отделна трилогия.
Оценката е 6. 'Tis a wise thing to know what is wanted.
