"ПРИНЦЪТ НА ТРЪНИТЕ" от Марк Лорънс

Годината е 2011, издателството Ace, а автор е Марк Лорънс. Преводът на български е на Милена Илиева, а всички благодарности трябва да отправим към ИК „БАРД“. Благодаря!

Хаотично, поетично, кърваво, брутално, стряскащо, вълнуващо, красиво. Отвъд всичко, което можете да си представите, че роман с протагонист 13 годишно момче, би могъл да бъде. Не, че и преди не сме го срещали.

Мина доста време откакто прочетох първата част от “Разделената Империя“, но все още усещам брилянтните изречения впити в мен, като кукички. От прочитането на този роман и излизането на двете му не толкова впечатляващи братчета се случиха много неща в литературната индустрия, фентъзи жанра, както и в личният ми живот (включително превръщането на Марк в мой заклет враг), но независимо, емоциите настрана - ще дам мнението, което бих дал, когато оставих книгата.

Историята се върти около и се разказва от пречупено от живота дете на име Йорг Анкрат. Той живее в свят, който явно е остатъка от нашия след края на света - след оттеглянето на светлината и всичко добро от него. Кралствата са в ужасяваща война, водена от това, което изглежда сякаш е безкраен период от време. Младият прокуден принц, който сега е лидер на банда главорези, започва историята си така, както възнамерява да я завърши – с много смърт около себе си. С трупове, пируващи врани, пожари, разруха и той самият в центъра на всичко това. Тук няма магия, има некромантство. Няма доблест, има оцеляване. Няма битка в името на светлината, има игра на живот и смърт. И той ще я спечели, каквато и да бъде цената. Каквото и да се наложи да пожертва.

За абсолютно всеки друг бих се усъмнил, ако видя наратиране от първо лице, но Марк Лорънс се справя отлично. Толкова отлично, че като читател се запитах, дали той самият не е жертвал разсъдъка си, за да напише този шедьовър на мрачната литература. Все пак е отнело 10 години. 

Персонажите, колкото и разнообразни да са, не оставят такова впечатление, както Йорг. Той е меч от остра и ледена стомана. Нечовешката му, маниакална решителност и хипнотизиращият подбор на думи, с които ни въвлича в историята си, събуждат мрак в читателя, за който дори не подозира, че съществува. Безжалостен, той дори не би могъл да мине за психопат, а да бъде наречен кръвожаден няма да е достатъчно точно. Той е отвъд това и най-лошото е, че след прочитането на няколко глави, действията му биват оправдавани от читателя.

Светът не е описан, но книгата създава усещането, че небето там е винаги сиво. Сякаш няма небе, просто смърт, която витае над всички и не позволява на светлината на слънцето да пробие към света. От тъмните векове насам, Европа не е изживявала такъв мрак, какъвто изживява през.... коя година е, така и не разбираме *, но със сигурност е в бъдещето!".

Романът засяга темата за личните цели, за това, което можем да постигнем и начините, по които можем да го достигнем. За това как личните подбуди определят характера ни и оформянето ни като личност. Изборите, които правим и последствията от всичкото това накуп.

"Принцът на Тръните" е един от най-вълнуващите и разтрисащи романи, които съм чел. Не просто тази година, а някога. Той не е като всичките глупости, които излизат откак мракът си проправи път във фентъзи жанра. Той не е поредното "grimdark" полу-плагиатстване. Той е това, което е и сам говори за себе си.

Мракът в протагониста, се просмуква в читателите, а харизмата на омагьосващите слова, с които историята е разказана я карат да звучи като сън. Което е добре, защото след това няма да спите. В него наистина има мъдрост, която макар и приложима и потребна само от страна на Йорг Анкрат е интересна и заслужаваща да бъде чута. Макар гласът, който я изговаря да трябва да се държи заглушен навътре в нас.

Романът е задължително четиво, независимо че нито Марк, нито Йорг, нито историята ще се бият на страната на доброто в Последната Битка. Изумителен дебют, който си заслужи всичката врява, която се вдигна в интернет пространството за него. Марк Лорънс е много трудолюбив и с нетърпение очаквам ИК "Бард" да се усетят, че е издал две нови книги, които също заслужават внимание.

Оценката е 6. For war is truly a thing of beauty.