"ГЕРОИ" от Джо Абъркромби

Годината е 2011, когато Gollancz издават вторият самостоятелен роман на Джо Абъркромби от света на величествената му трилогия "Първият закон". У нас "Герои" е публикувана през 2013 от ИК "Колибри" с превод от Александър Ганчев.

Когато Джо Абъркромби публикува нова книга, фентъзи светът откача. Той е шаман, професионалист в предизвикването на лудост в нашето огромно племе. Точно толкова мрачен, че да настръхнеш и точно толкова брутален, че да ти се повдигне, но без да те накара да оставиш книгата. Точно „grimdark” фентъзи, на което неговото творчество диктува правилата. Произведение, което се различава от всички други, заради своята оригиналност. Хапливо и обезнадеждаващо, но много интересно и постоянно намиращо нови неща, с които да вълнува читателя. Мрачно, но запазващо миниатюрна пролука за светлината и проявленията ѝ на най-неочакваните места.

Тук няма древни божества, няма сложно изграден фолклор и онова мащабно светоградене, което присъстваше в трилогията, дори не се споменава. Тук всичко се върти около обсъждането на забранени теми. Посредством персонажите, авторът ни напомня за онези неща в нас, които крием дори от себе си. Неща, от които се срамуваме дотолкова, че не можем да обмислим как да променим. Онази мрачна част, която не е точно зла, страхлива или алчна, но в света на Толкин или Джордан, определено би ни отлъчила от Светлината. Авторът истински разслоява персонажите си и ги поставя в ситуации, в които най-доброто и най-лошото в характера им избива. Той ги познава до степен, в която се превръща в тях, а още повече - превръща читателя в тях. Бек е един от персонажите, с които той демонстрира способността си за това. Кратката история, която се развива около него е истински впечатляваща, а той дори не е от главните.

В книгата си, авторът изгражда уникална перспектива за това какво е войната и какво се изисква, за да участваш в нея. Няма ги батальоните на смелите и доблестни мъже с лъскави брони. Напротив - тук всички са ядосани, че се борят за чужда кауза. Те не са отдадени на лидера си, нито са готови да умрат за него, а повечето от тях, дори го мразят, но са се помирили защото все някой трябва да им осигури златото. Дори описанието на калта по бронята на персонажите прави впечатление, защото е представена и описана по начин, който само този автор може. Същото важи и за самите тях - наблягането на малките детайли в поведението им или виждането им за света ги прави безкрайно запомнящи се. Изумително е как описвайки ги като отрепки, авторът всъщност им придава човечност и не оставя друг избор на читателя, освен да ги хареса. А те са точно такива - същинска измет, съставена от страхливци, измамници, егоисти и един безбожно мързелив лейтенант. Герои няма - те са мъртви и са погребани под хълма, носещ това име. Или пък не. Това не става ясно, защото никой от войниците няма ясна представа за мястото, където се намират в началото на романа. Този хълм, където толкова животи приключиха по кървав или нелеп начин, а понякога и двете едновременно е едно място, чиято история бива погребана заедно с умиращите.

Персонажите са реални. Мислят, говорят и чувстват по начин, който би накарал всеки вид читател да се асоциира с тях. Те са остроумни, различни и изпъкват със своите амбиции и мотиви, зад които постоянно се крият, за да оправдаят злодеянията си. Те са запомнящи се, благодарение на многото травми, към които мислите им постоянно се отправят. Те са хора. Не са впечатляващи с доблестта си или смелостта си, защото в отлично описаните кървави битки, повечето от тях буквално пълнят гащите. И всеки би, защото ситуацията, в която се намират е нечовешка, безумна и противоестествена. Не могат да бъдат оприличени, на който и да е друг персонаж от която и да е друга книга, защото няма такива, нито такава, която да е подобна на това литературно съкровище.

Независимо всичката кръв, безбройните политически проблеми, обречените каузи и подмолни персонажи - суровият, мрачен хумор на Абъркромби гарантира на читателя искрен смях и усмивка на лицето, които обстоятелствата на ситуациите, в които персонажите се забъркват, ще предизвикват. "Герои" предоставя едно наистина впечатляващо изживяване и ако има негативни страни на книгата, то това е, че започва много бавно, но това е защото въвежда в една доста голяма битка и събитията около нея. Разбира се, това бавно темпо не е с цел да се допълни обема на книгата, тъй като уводните глави дават много поводи за размисъл, докато ни удостояват с привилегията на безброй невероятни запознанства. Оттам насетне започва касапницата. Безкомпромисната, сурова и хладнокръвна проза на автора рисува картина на истинско кръвопролитие, за което брадвата и кървавият надпис на корицата *дело на Стефан Касъров* предупреждават. Те са знака 18+, от който книги като тази се нуждаят.

Отделно от насилието и хипнотизиращият оттенък на книгата, тук е разказана една история, която докосва четящият. Предоставена ни е възможността да видим войната през няколко различни перспективи, които притежават наистина реалистичен тон, заради който съчувстваме и дори съжаляваме същите онези изверги, които са ни отвратили по време на авторовото им представяне. Дали ще са тези, които гуляят от вълнението на войната или се боят от звуците на битката, няма значение. Дали ще са тези, които се бият в името на честта или тези които просто се бият за пари, отново няма значение… Има всякакви и всеки от тях предоставя на читателя различни теми, върху които да размишлява и безброй причини, поради които да го приеме точно толкова несъвършен колкото е.

"Герои" е заветно допълнение към колекцията на Джо Абъркромби и демонстрацията на таланта му. Уникален самостоятелен роман, изпълнен с отлични персонажи, наситена история, превъзходен екшън, секващи дъха битки и много емоции. Истински впечатляващото в този роман е не огромният му принос към света на "Първият Закон", а това, че независимо всичкото развитие и надграждане към събитията до момента, за разбирането на книгата не са нужни каквито и да е познания относно случилото се в основната трилогия.

Оценката е 6. Every sword is a curse.