вторник, 8 ноември 2016 г.

"ХИЛЯДАТА СВЯТА" на Джордж Р. Р. Мартин

Защо никой не е писал за тези?

Когато феновете на Джордж Марр.р.тин обсъждат творчеството му, винаги се споменава колко са възхитени от мащабността му.

Хилядата свята.

Дори на думи звучи като с повече мащабност от Седемте кралства.
Не пет книги от една поредица, а 24 кратки разказа. Събрани в едно са колкото книгата "Игра на тронове". До сега не съм срещал някой, който ги е чел.



"Героят" от 1971 г. е първият, а освен хронологично, това е и първото професионално публикувано произведение на ДРРМ. Последният публикуван разказ развиващ се в тази вселена е "Песен за Лиа", за който дълго време мислих, че е историята, до която ще се стигне в "Песен за огън и лед". Не само името, което напомня за майката на едно копеле от сагата, но и тематиката за кошерното съзнание (Старите богове) е изложена за пореден път в творчеството на автора.

Бъдещата история, описва Човешката обител в една съсипана от хилядолетна война галактика. Освен Земята, която сега се нарича Стара Земя, хората населяват и много други светове:
Тор, Стари Посейдон, Нюхолм, Балдур и Уелингтън (където сформираната Федерална Империя е установила военна тренировъчна база, заради тежката гравитация на планетата).
Заселени в космоса от двете страни на пределите на човешката империя са Финдийте и Хранганите. Следвайки природата си хората започват да завладяват и заселват планети в космоса на Синовете на Хранга: Авалон, Джеймисън, Бастион, Прометей. И така започнала Двойната война...

Само първите две истории се развиват по време на самата война - "Героят" и "Мъже от станция Сива вода". Останалите разкази са дълго след хилядолетието на битки с двете извънземни цивилизации, което евентуално довело до разпада на трите воюващи империи.
Хранганите изпъкват пред Финдийте, тъй като военните им тактики включват ядрени нападения над цели планети. Към арсенала им с оръжия и предимства, също така са и телепатичните им способности и подлите им умения да пращат фалшиви видения и сънища на хората.

Това, на което залага човешката федерална империя са био-оръжията и заелата се с изобретяването им Екологична Инженерска Войска, установяват своята база на планетата Прометей. Техният символ - златната Тета се появява в историите дълго след разформирането на ЕИВ, а изобретенията им вилнеят из световете и предизвикват какви ли не ситуации, около които се развиват разказите. Динозаври, бойни червеи, неизлечими вируси, чуми, космически кораби, мутанти, генетични подобрения и какво ли още не, което да използват срещу враговете си. Технологията на ЕИВ остава върха на човешката цивилизация и дълго след разпада им, човечеството така и не успява да надмине създаденото от тях. Хевиланд Тъф е късметлията намерил техен кораб и всичките "магични" чудеса, които са оставени на него от ЕИВ.

Войната продължава хиляда години. Приключва не с победата на някоя от страните, а с колапса на трите фракции. Възползвайки се от това от далечния космос се появява поредната раса споделяща общо съзнание - Дамууш и напълно унищожава Финдийската империя. Независимо обаче расата на Финдийците оцелява, докато тази на Хранганите изживява геноцид, след като поробените от тях раси се обръщат срещу им. За да предотврати измирането на расата си, хранганите се укриват под земята на далечната планета Стара Хранга. Така границите на империята им се превръщат в предпочитаното място за емигранти и не след дълго Хранганската империя и планетите в нея биват заселени от най-различни народи.

Докато се възстановява от раните понесени по време на Двойната война, Федералната Империя преживява най-значимият бунт в историята си. Стивън Колбалт Нортстар е отговорният за него и след избухването му, унищожава планетата Уелингтън. Стара Земя изисква Седемнадесетият флот да се върне незабавно от планетата Авалон, за да я защити от евентуални нападения в този тежък за нея период. Генералът на тази флота - Тобър не се подчинява на дадените му заповеди и вместо това се насочва към далечният регион наречен Покривалото и се установява на планетата Тобър-в-покривалото. "Смъртта на Светлината" се развива отвъд този регион, в най-далечното кътче на галактиката, където шест звезди орбитират около гигантска червена звезда.


Свиквайки остатъка от армиите и флотите си космически кораби, Стара Земя се изолира от останалите планети и затваря "границите" си за всички. Останалото от Федералната Империя (с изключение на планетите Авалон, Нюхолм и Балдур) потъват в хаос и след тежка гражданска войнда, бива върнато обратно в Тъмните векове. За цяло поколение всички освен тези четири планети са неспособни да извършват транспланетни полети. Много светове така и не се възстановяват от този период, който с времето започват да наричат Междуцарствието. "В дома на червея" е една от историите развиващи се в свят през този период.

Религиите в тази вселена са безброй и имат огромно значение, както за персонажите, така и за историите. Католическата църква все още съществува, а центърът ѝ е на планетата Арион. Историята на Стоманените ангели, които вярват в Баккалон, бледото дете и извършват геноцид над по-нисшата раса от Дженшийци, се разказва в "И седем по нивга не убивай човек". Непрестанно се споменава религията, която почита завърналата се от смъртта Ерика Стормджоунс, но информацията за нея се изчерпва с няколко намека, че е била клонирана. Легендите са също толкова вплетени в бита на цивилизациите, колкото и религията, а изследователите са изместили войни като Ахил, Беоулф и Херакъл, и на почит са личности като Клерономас, заспалият крио-сън военен герой и Силия Марсаян. Дуото Томо и Уолбърг са най-известните от всички тях, тъй като са посетили повечето светове и на всеки се разказва история (истинна или не) за визитата им.

"Каменният град" е една от най-любимите ми истории някога. Тя разказва за Холт, който вдъхновен от легендарните изследователи преди него, дръзва да пропътува до далечното космическо пространство на Дамуушите и копнее да продължи и отвъд. Трите истории последвали тази са може би най-мрачните произведения на Джордж Р. Р. Мартин и изследват робството и свободната воля. Развиват се на планети, където телепатично контролирани трупове биват използвани за нелегален робски труд и проституция. "Пясъчните крале", за която признавам, че все ще се намерят хора, които са я чели се развива на Балдур - планета в пространството на някогашната Федерална империя. Планетата Шкиин в някога обитавания от Финдийците космос е обстановката за последната история "Песен за Лиа", а до планетата Авалон читателите са щели да се докоснат, но историята развиваща се на нея, бива прекъсната, заради внезапното вдъхновение на автора да напише първата глава от "Игра на тронове".

Освен многото повтарящи се имена в двете вселени, тематиките, които биват разглеждани в Хилядата свята имат много общо с тези в "Песен за огън и лед". Цялостният принос на автора за научната фантастика е бил много по-значим, отколкото за фентъзи литературата до преди абсолютното господстване на епичната му поредица сред фантастичните среди. Невъзможно е перспективата, на който и да е читател на фентъзи поредицата да не се промени след сблъскването му с научно-фантастичните шедьоври на Джордж Мартин. Нещо повече - допреди авторът да ме опровергае, предполагах, че Вестерос е континент на една от многото планети в цикъла за Хилядата свята. Планета, която така и не се е измъкнала от средновековната си обстановка от Междуцарствието. Очаквах стряскащ обрат, в който Белите бродници, всъщност са телепатично манипулираните трупове от "Свръхконтрол" или разкриването, че Обвързващият дракони всъщност е високотехнологична реликва на извънземна раса. Не знам дали тайните на "Песен за огън и лед" могат да бъдат разкрити с прочитането на историите от Хилядата свята, но всяка от двадесет и четирите си заслужава!

Няма коментари:

Публикуване на коментар