Няколко пъти се сблъсквам с неуспешни опити за книга, която разказва история, типична за комиксите. Без рисунките, без "KAPOWWW!" и без подобните маркери, които допринасят за сцените, словото просто не е достатъчно да опише подобна супер-история. Не и "Стоманеното сърце" обаче. Странно колко подобна на комикс е книгата, но успява да си остане книга. Прекрасна такава при това. Не, че е трудно да се предположи, че най-добрият комикс е този, който кара рисунките да се появяват в главата на читателя. С ясната и точна проза на автора, това се получава идеално. С безбройните обръщения и препратки към познатите ни супергерои, свръхестествени способности и умения, историята, която ни бива разказана се възприема лесно, но има да ни предложи толкова много от новото и непознатото.
За разлика от останалите епични фентъзи романи на Сандерсън, поредицата за "Възмездителите" не се развива във вселената Cosmere. Така въображението на автора не е обвързано от еднаквите закони зад изграждането на аломантичните, био-хроматичните и останалите магически способности. Независимо от това, новата "магическа" система е вплетена също толкова отлично в сюжета, както и тези от миналите романи. Макар и не точно магични *в случая Епични* способностите съдържат авторовата запазена марка и идват с уязвимости, които са отговорни за слабостите на всеки от притежателите им. Освен един - Стоманеното сърце. Никой не може да го победи или да застане на пътя му. Нищо не може да го нарани и никой не мисли, че дори е възможно да бъде свален от власт. Освен един - Дейвид Чарлстън.
В свят където герои просто няма, се налага обикновеният човек да се надигне и да въдвори справедливост. Възмездителите са група от хора, които макар и без способности определено не минават за обикновени. Слуховете за тях се разнасят из Нюкаго, но никой не вярва, а и не смее да повярва, че хора могат да избиват Епични. Когато тяхната група се захваща с елиминирането на човешките поробители в града на техния император и върховен тиранин Стоманеното сърце, Дейвид не пропуска шанса си да се внедри сред тях. Обикновеното момче, трябва да се докаже като полезен пред идолите си, защото нищо на света, той не иска повече от това да получи отмъщение срещу върховният Епичен. Онзи, който само той е виждал да кърви. Освен специалната си роля на живо доказателство, че Стоманеното сърце притежава слабост, Дейвид разполага и с куп информация, която е събирал през годините за способностите и уязвимостите на Епичните. Това, разбира се, е безценно за Възмездителите и преди да се усети, тийнейджърът се втурва в битка за отвоюването на родния си град.
Авторовият подход към супергероите *в случая - суперзлодеи* е иновативен и интересен. Не очаквах така добре да му се получи разказването в първо лице. Неспособността на други автори да придадат индивидуален глас на персонаж, разказвайки история през неговата гледна точка, ме е отвратил от книгите написани в първо лице. Нещо повече - подобен подход бе нетипичен за Сандерсън, чиито книги са главно в трето лице. Дейвид не е като никой срещан персонаж и неспособността му да подбира подходящите метафори го прави изключителен. Наистина успях да чуя глас, който звучи убедително и индивидуално. С останалите персонажи се срещаме лично посредством главния герой и опознаването им е същинско удоволствие. Въпросите се трупат, докато читателят прелиства книгата и след всяка страница, стават все повече. Получим ли отговори, пораждат се нови въпроси и така причините за дочитането на цялата поредица се увеличават.Силата на думите в първото изречение от пролога е показателна колко поглъщаща е историята. Впечатляващите встъпителни думи позволяват на читателите да се пуснат по течението, което е прозата на автора. Макар сюжетът да се развива в познатия от нашия свят Чикаго, към обстановката е добавен елементът на фантастичното и има много, което да поддържа желанието на читателя да изследва и разкрива.
"Стоманеното сърце" е поредното невероятно постижение на Брандън Сандерсън. Намирам го за специално в неговата библиография, тъй като е доказателството, че той не просто е добър фентъзи писател. Той е добър писател. Представил ни е позната обстановка, която е успял да направи интересна и предразполагаща читателите да се изгубят в нея. Хуморът си го бива, а действието е неспирно.
Оценката е 6. They looked so dangerous, like alligators. Really fast alligators wearing black. Ninja alligators.
