понеделник, 7 март 2016 г.

"СПЛАВТА НА ЗАКОНА" от Брандън Сандърсън

Годината е 2011, издателството е "Бард", а отличният превод е дело на Юлиян Стойнов. Продължението на една от любимите ми поредици пристига във формат нетипичен за Брандън Сандърсън, тъй като "Сплавта на закона" е само 80 000 думи. Всяка от тези думи е златна и независимо тройно по-малките си размери от останалите книги на автора, тя е също толкова интересна и поглъщаща.

Както винаги, когато излезе нова книга на Брандън Сандърсън се шашкам колко е добър. Дразнещо е колко малко той изменя своите сюжети от тези на класическото фентъзи и колко добре му се получава крайният резултат. Нещо толкова малко, като разбиването на клишето *, което до този момент не осъзнавах, че е клише!* за статичния фентъзи свят, който в продължение на хилядолетия не е преминал през каквото и да е технологично развитие, прави Скадриал по-жив от всеки друг фиктивен свят. Разбира се, на автора не му се налага да разчита изцяло на това и в книгата има много повече неща, които я правят достойна за четене.

Персонажите са напълно различни от останалите такива на автора *главните, нали...*. Двамата протагонисти едновременно очароват и предизвикват съпричастност. Вместо да ги превръща във всемогъщи мъглородни, Сандърсън ги създава още по-интересни, като ги прави раними и несъвършени, но все пак дарявайки ги с магия, която не е за подценяване. Диалозите са това, което ги гради и заслугата за тази тяхна очарователност се дължи изцяло на нещата, които казват - още повече на моментите, в които ги казват. Уакс и Уейн са идеално допълващи се характери, подобно на комбинациите от способности, които притежават.

Сюжетът представлява идеалната комбинация от екшън и мистерия. Добавена е и малко от познатата аломантична магия, но новото в нея е, че сега има хора, които комбинират способностите си с ферухимичните такива - Двуродни. Онези герои, които опознахме в предишната трилогия са сега религиозни фигури, увековечени от историята на света. Това показва, че напредъкът на Скадриал не е само технологичен, а се отнася и за населението му - техният бит бива изменен от появата на електричество и парни машини. Градовете са се развили до степен, в която наподобяват викторианската епоха на нашия свят. Народната култура и йерархия са съвсем различни от това, което бяха по времето на деспотичното управление на лорд Владетеля. Всичко е различно, но душата на произведението си остава същата.

Подобни неща са нетипични за жанра! Франк Хърбърт е единствения друг, направил нещо подобно, но независимо това, сандърсъновият подход е уникален. В друга негова книга имаше персонаж, който обясни по много запомнящ се начин как иновативността всъщност е най-ценената форма на гениалност. Причината за това е, че след като някой открие нещо истински иновативно, на всички останали то изглежда очевидно. Става им ясно, че всеки може да го направи. Сандърсън обаче остава първият сторил го.

Казват, че атмосферата наподобява тази на уестърн филм, но освен сцените в Дивите земи *,които са много малко*, преобладаващо е усещането за времената след индустриалната революция. Сюжетът обаче е изцяло разпознаваем като уестърн, включвайки обичайните тропи като влаковите обири, добрите срещу лошите, както и главен персонаж със свой личен кодекс на честта, а така единственото, което липсва, за да бъде тази история един от филмите за дивия запад е мелодия на Енио Мориконе. Имайки предвид тези неща, тематично "Сплавта на закона" не е уестърн. Уестърнът е жанр, относно цивилизоването на дивата пустош, а това липсва от романа. По-скоро бих го определил като много, много иновативен и различен стиймпънк.

Добре е вплетена и комичната нотка. Хуморът на автора е саркастичен и *ако първото не го изключва* елегантен. На моменти изглежда не на място, тъй като ситуацията е неподходяща за шегичките на персонажите, но това е преодолимо. Непреодолимо е друго... Второстепенните персонажи са дразнещи с това, че са именно второстепенни. Не помня имената на някои от тях, дори. Те са имена, които се назовават, за да се запълнят някои сцени. Имаше нещо подобно и в предишните книги от поредицата. Добре си спомням, че имах същото мнение и за Хам, Клъбс и още няколко от тях. Мнението ми обаче се промени с последвалите книги, така че с идните допълнения от втората част на поредицата очаквам да се случи същото и на тези безлики, безхарактени образи да им бъде вдъхната душа.

Много харесвам, че книгата може да се прочете без да са нужни познания за поредицата "Мъглороден". Четенето на предишните книги не е задължително нито за разбирането, нито за наслаждаването на историята. Разбира се, пропускането на нещо такова ще е голяма загуба и читателят не ще осъзнае истинския мащаб на събитията в "Сплавта на закона". Магията е възхитителна, което е възхитително, тъй като в предишната трилогия, магията бе толкова възхитителна, че не мислих за възможно да бъде направена по-възхитителна. Брандън Сандърсън доказва майсторството си като показва еволюцията на света си - религиозната, културната и градска еволюция - по логичен начин. Структурираният сюжет и развитието на персонажите, правят историята истинско удоволствие, в което всяка вложена минута се отплаща многократно.

Оценката е 6. Even a good thing can become destructive if taken to excess.