Законите на Сандерсън за магията

Брандън Сандерсън освен като отличен автор, се е доказал и като опитен познавач на магията. Романите му може да разказват секващи дъха истории, да са изпълнени с гениални сюжетни обрати и ярки персонажи, но истинското съкровище заложено в тях са магическите системи.

Придавайки правила за всяка отделна система, той я направи разбираема за мъгълите, но все пак успя да запази нейната необятност и свръхестественост. Сътворявайки и вплитайки ги в историите си, той промени начина, по който фентъзи читателите и авторите възприемат магията в романите. Най-важното обаче е, че той премина отвъд това свое познание, вплитайки магическите си системи в сътворението на световете си и сюжетите на историите си. Всяка от тях е невероятно интересна, оригинална и лесна за разбиране, независимо своята комплексност.

Зад всичките системи всъщност, се крие друга не по-малко магична система, от която произлизат всичките останали. Закони, върху които авторът базира изграждането на магиите в своите истории.
Подобно на азимовите закони на роботиката, той ги кръщава "сандерсъновите закони на магията". Основани са на три основни правила, всяко от които придаващо своето значение за начина, по който читателят възприема романа и това как бива описвана самата магия.

1. Първи сандерсънов закон на магията:

Умението на автора да решава конфликти с магия е директно пропорционално на това, колко добре читателят разбира споменатата магия.

С други думи:

Решаването на проблемите в сюжета не трябва да е резултат от удобни deus ex machina *това, което авторите включват в опрделен момент в историята си, само защото им помага да измъкнат персонажите си от определена ситуация, или да развият сюжета по определен начин* тип идеи. Магията не може да спаси персонажите от проблем, ако преди това не е установено, че може и как. За да се запази мистериозността на магията, тя не трябва да е способна да разрешава проблеми от мащаб значим за сюжета, но трябва да запази възможността си да ги създава и да присъства по време на историята.

• Лека магия е това, което присъства в книгата, за да придава чудатост. Проблемите в историята са СЪЗДАДЕНИ от магията, но не се решават от същата, тъй като по разяснените вече причини, това ще подкопае сюжета.

Толкин придава завладяващото усещане на мащабност и невъобразима мистична мощ на своята Средна земя, като се въздържа от разяснение на правилата и законите на магиите, които присъстват там. Въпросът, който всеки запознат със завършека на епоса, си задава, е защо орлите не бяха повикани от Гандалф още в началото. Читателят обаче, не е наясно какво може и какво не може магията и оставяйки нещата по този начин, авторът е успял да запази цялото това напрежение в тези дълги, дълги страници. В случай, че бе обратното, магията щеше да подкопава сюжета, вместо да го обогатява.
В "Песен за огън и лед" читателят няма никаква представа каква точно магия използват Егон и сестрите му, за да властват над драконите, нито пък как Мелисандра ражда бебе-сянка. В този случай леката магия, създава проблемите, но така и не бива използвана за решение на тях. В случай, че се случи за в бъдеще, то възможността за това, ще е била загатната предварително.

• Тежка магия е такава с ясно разяснени правила, които обвързват потребителите ѝ. Магия, която сама по себе си е персонаж. Разяснявайки правилата и законите, авторът има възможността да създаде обрати за в бъдеще. Ако читателят разбира как споменатата магия работи, тогава авторът може да я използва, за да решава проблемите възникващи из историята. В такъв случай, се избягва deus ex machina и вместо магията да е евтин мистичен начин, по който да се оправя всичко, тя е средство, с което се демонстрират умът и опитът на персонажът, който я владее.

Законите на роботиката на Азимов са точен пример за подобна магия. Подобно на супергероите, които макар и напълно против закони на физика или аеродинамика се сдобиват със сили и слабости, а читателят е наясно как работят и двете.
Дж. К. Роулинг е златната среда между двете. Нейната магия придава чудатост и мащабност, но независимо читателят е наясно, че за извършването ѝ са нужни пръчка и съответното заклинание. Правилата едновременно са обяснени, но все пак никой не е наясно как точно функционира магията.

2. Втори сандерсънов закон на магията:

Ограниченията > Силите

С други думи:

Всички сме наясно какво може магията, но всъщност това, което истински ни вълнува е какво не може, поради възприемането, което читателят има за определен магичен персонаж - възхищението пред могъщият и вълнението, че и той не може нещо. 

Пример за това може да е Супермен. Той не е интересен, заради всемогъщието си. Всеки знае, че той лети и е свръх силен. Защо? Нещо със слънцето ли беше свързано? Няма значение. Това, което го прави интересен са двете му слабости.

• Ето защо:

Неговите суперсили, ако биват разгледани като магическа система, го правят почти всемогъщ - как тогава само присъствието на камъка криптонит, го прави безпомощен? Криптонитът е парче от родната му планета. Разбирайки тази информация за слабостта му, която авторът може да предаде само с едно изречение, читателят автоматично разбира персонажът в дълбочина. Неговият морал и етичен код са също ограничения, които той има, а научавайки за тях, читателят разбира какво Джор-Ел е възнамерявал пращайки сина си на земята и какво е научил Кларк Кент от мама и татко Кент, които са възпитали осиновения си син с добро.

Ограничението обаче, е различно от Слабост.

Ограничение - нещата, които магията не може.

Слабост - нещата, на които силата е уязвима.

• Фентъзи пример:

"Властелинът на пръстените" не разглежда развитието на магическите способности, които Гандалф притежава, нито пък умението на Арагорн да посича орки. Цялата история е за това как най-физически слабите хобити, трябва да прекосят цялата Средна земя, а Гандалф трябва да се погрижи да успеят. Арагорн е от рода на провалили се крале и отрича полагащото му се по право. Така неговата слабост е личностният конфликт да седне на кралския престол.

По същият начин ограниченията наложени от магията над ползващият я, се превръщат в тяхна слабост - нещо, което трябва да преодолеят. Преодоляването на тяхната слабост и следователно израстването им в по-силна личност, ги обвързва с читателя, така както би обвързал всеки човек, присъствал във важен момент за друг.

"Колелото на времето" има най-силният пример за цената на магията. Това, че мъжете с магическа способност, полудяват колкото по-често използват способността си. Не само, че това придава цена на магията, но и задълбочава в историята на света, тъй като зад всичко това си има причина. Самото ползване на магията в този свят е свързано и с космологията, защото според вярата на хората всички и всичко са свързани, а колелото на времето тъче техните конци. Способните да използват магия, плетат нишки, а не просто превръщат в реалност мислите си. Освен визуална яснота за магията, читателят получава и ясна представа за усилието, което се полага за вършенето на магия.

Когато персонажите се трудят да получат това, което искат, независимо че са всемогъщи в очите на читателя, те незабавно се усещат по-истински.

3. Трети сандерсънов закон на магията:

Разшири това, което вече имаш преди да добавяш нещо ново.

С други думи:
Това правило предотвратява вече замислената магическа система, да бъде разтеглена до неузнаваемост и едновременно подсигурява, че ще бъде максимално развита. Добрата магическа система не е тази, която включва хиляда способности, а е тази, в която авторът е вникнал в дълбочина. Вместо една група персонажи да притежават различни сили, нека притежават една, но по индивидуален начин. Тематично свързани, магическите способности могат да допринесат за увеличението на мащаба на света, за историята и за културното развитие на популацията му, вместо просто да се добавя ненужна информация за други неща. Запитвайки се какво свързва религията с икономиката и как това се връзва тематично със съответния свят, може да помогне много за разбирането и разширяването му.