"ПРЕДИ ДА УВИСНАТ НА ВЪЖЕТО" на Джо Абъркромби

Годината е 2007. Цитатът на Хайнрих Хайне *Хари Хайне*, авторът е Джо Абъркромби, а Gollancz издават "Before They Are Hanged" във Великобритания. Четири години по-късно и само няколко месеца след издаването на първата от поредицата в България, издателска къща "Колибри" я пускат на пазара. Екипът е свършил работата си по същият трагичен начин като първата от поредицата, за което нито един от тях няма да бъде споменат тук.

Втората книга от трилогията "Първият закон" продължава напрегнатият завършек на предишната, като още в началото доказва, че поддържа стандарта, който тя постави. Разликата в раказването тук е, че авторът свежда наратирането до по-малък брой гледни точки, правейки повечето от персонажите второстепенни. Едната е на инквизитор Глокта, борещ се с императорската армия, заради която се намира в кризисното си положение и в Дагоска и в живота си като цяло. Това прави битката, освен негово назначено задължение, негова лична борба. Тази книга е моментът, в който той наистина блясва, защото макар да е показан като интересен персонаж в първата, тук той е истински паметен. Портретиран е значително по-негативно и се разглежда истинският му образ на мъчител: професионалната му изкривеност и вътрешните извинения, които има, за да продължава да прави това, което върши. Рядко персонаж изживява толкова силно двоумене, между съпричастност и безскрупулност.

Основно лице, чиято гледна точка обхваща войната в Севера е Колем Уест. Подобно на сценария в Дагоска, по критичните събития, които се развиват е логично, какъв ще бъде крайният завършек на войната. Но, тук става дума за друго. Личностното израстване, разочарования и загуби, които стимулират измененията в него. Влиянието, което групата на Руд Три Дървета - бившите му врагове, а сега сътрудници, оказват върху него. Чрез взаимното уважение, което започват да изпитват помежду си, той сякаш намира истинското си аз. Спечелвайки възхвалата им, той намира куража си и голямата си стойност, която предишните му съюзници отказват да му признаят, заради ниското потекло.

Приключението на бандата пътешественици събрани от Баяз, се развива главно през очите на на Логън Деветопръстия, макар често да се превключа и към останалите. Докато в предишната книга действието се развива главно в Адуа, пътуването им до края на света разкрива истинският мащаб на произведението и се разбира, че става дума за много повече от войната със Севера и гуркулската империя. Разкрива се значително повече информация за света и историята на Съюза, за магията и призраците от миналото, с които Първият магус се е сблъскал на младини.

Непринадлежащият към групата от закалени войни, Джизал дан Лутар, подобно на Уест, но по много по-суров начин, преминава през катарзис. Буквално разбива личността и светогледа си на парчета, за да ги изгради наново. Тежките уроци, които научава, са като изкупление за безхаберния живот, който е водил до момента. Най-убедителната трансформация, която съм срещал персонаж да изживява и представена по наистина достоверен начин. След нея, той става истински оценяем като личност и значимите му качества пробиват на повърхността.

"Преди да Увиснат на Въжето" вплита в сюжета си сложни политически интриги, вълнуващи и неочаквани обрати, купища хумор и голямо количество жестокост и кръвопролития, а обвързването и обикването на героите е в пика си. Всичко това, като едновременно се продължава забързаното темпо на предишната книга. По подредбата на събитията, развиващи се от началото до края, става ясно, че тя е свързваща книга - отговаря на много въпроси от първата, но загатва двойно повече, за следващата да отговори. Истинско предизвикателство е да не се прочете на един дъх. Тя прави точно това, което се очаква от едно продължение - внедрява читателя по-дълбоко в историите на персонажите, които до този момент вече са му познати и го е грижа за тях. Обвързването с тях е много силно, а изблиците на смях, плач, гняв и радост са това, което ги прави толкова правдоподобни. Тази тяхна несъвършеност, същината на характерите им, себепренебрежението, което изпитват някои от тях и несигурността им в ситуации, в които бихме очаквали да са вещи. Както в останалите произведения на Джо Абъркромби, може да се очаква силно вникване в идеологията и възгледите на едни безкрайно "сиви" създания.

Нивото на детайл на битките отново е много наситено. Сраженията и сблъсъците на армиите са епични. Кръвопролитията не са малко, а загубите са наистина тежки. Картината, която авторът рисува е с преобладаващ червен цвят на фона на тъмни такива. За втората книга, след дебютната му, авторът показва развитие на огромният си потенциал и талант. Язвителен разказ с впечатляващи диалози, който предоставя невероятно изживяване, предизвикващо силно нетърпение за финалната развръзка.

Оценката е 6-. Some would say the best time to cross an obstacle is when one finds oneself on the wrong side of it.