Годината е 1984. Публикувано за пръв път от Philtrum Press, лимитираното издание на "Очите на дракона" преминава през многократна обработка преди да бъде пуснато на масовия пазар от издателство Viking през 1987 с илюстрации от Дейвид Паладини. Оригинално озаглавено като "Салфетки" - "Napkins" е първата фентъзи творба на Стивън Кинг. Фентъзи, наистина. Не хорър с магически елемент или драма с фантастичен тон. Фентъзи! С ясно установени страни на Доброто и Злото и с магия, която играе главна роля в развитието на нещата. На пръв поглед е точно това - история за героизъм и приключение, за принцове и мистични сили и разказана по типичен за автора начин. В действителност обаче, това е една от най-значимите книги за неговото творчество.Подобно на останалите романи на Стивън Кинг, този е също толкова лек и приятен за четене. В основата му е историята на едно кралство и семейството на управляващите го. Бивайки така класическа, книгата включва образите на убитият крал, на натопения принц и на алчния принц, на верния слуга и тази на злия магьосник. Изненадващо *по добър начин* в един момент е включена и гледната точка на едно от кучетата. Погледнат в дълбочина обаче, романът е началото на една велика сага, която не само, че метафорично описва кариерата и развитието на автора като творец, а и превръща творчеството му в епос, който се развива поотделно в много и различни истории.
Това, макар да се твърди, че е история за геройство, е всъщност история за природата на злото. Дипломна работа, която изследва характера и същността му. Ако сте го чели и мислите, че говоря глупости - почакайте! Макар да изглежда клиширано след толкова повторения, начина по който Стивън Кинг описва невежеството на онези, които имат власт и тяхната заслепеност за обикновените неща е толкова лесен за разбиране. Всеки, независимо какъв е, ще разбере злото щом авторът манифестира нрава му в човешката алчност. Всеки ще го познае под тази му форма, защото тя е най-опростената. Погледне ли се обаче в дълбочина *както казах, че трябва за този роман* читателят осъзнава, че тук е изследвана силно заразната и покваряща природа на злото.
Това зло, олицетворено като магьосника Флаг, се разпространява и в другите книги на Стивън Кинг и се превръща в основен антагонист, който сякаш е отговорен за всички злини, които се случват, независимо от романа и историята. Това е неговото начало. Така започва мащабната история на автора и тук мъжът в черно започва своя бяг през пустинята.
Започва се с изключителният урок, който кралицата дава на сина си - "Бог" - "God" изписано на обратно е "куче" - "dog". Така, още в началото на романа се отваря тематиката за природата на човека, в която се крие божествена и извисена страна, но също така и страна, която е нецивилизована, глупава и способна да наранява. С течение на историята, Кинг описва различните видове зло, показвайки на читателя, че истински злите постъпки биват извършени с ясно намерение, а не от глупост или по случайност. Томас - малкият принц, макар и страхливец, не е истински зъл. Разказвачът *книгата е написана в трето всезнаещо лице (ако това е правилният литературен термин)* многократно описва действията му като извършени от страх, безсилие или глупост. Той е марионетка и макар да върши злини, той го прави, защото не осъзнава какъв ефект ще имат те над кралството, което е наследил от баща си. Флаг *Рандал Флаг! Онзи Рандал Флаг!* обаче манипулира, лъже, убива и предава с ясното съзнание за действията си. Още повече - с желание да извърши тези неща, тъй като ще доведат до личната му облага. Не само неговото зло, а това на добрите персонажи, състоящо се в премълчаването на зли деяния или отказът да се предотвратят, също не остават безнаказани.Много хора мразят този разказ. Много го обичат. Много фенове на Стивън Кинг го мразят. Много фенове на фентъзи романите, също. Други го обожават. Онези, които го мразят обаче подтикнаха автора да напише "Мизъри" - където писател е изтезаван от фенка, защото не пише това, което тя иска. Ако това, скритата дълбочина на разказа и това, че буквално е "врата" към авторовата огромна вселена, не са достатъчни за "Очите на дракона" да бъде оценен като важна част от творчеството на Стивън Кинг, не знам кое е.
Оценката е 4+. Angels may be safe from damnation, but human beings are less fortunate things, and for them hell is always close.
