Корени се в митологичните текстове от всички краища на света, като Европейските: "Одисея", "Беоулф", " Илиада"; Азиатските: "Пътешествие на Запад", "Фенгшенг Банг" и Санскритски: "Махабхарата" и "Рамаяна", а след време в Артурианските легенди и "Божествена Комедия" на Данте Алигиери. Наличието на многобройни герои и героини, тайнствени сфери, чудеса и смъртоносни чудовища в най-старите текстове, са доказателство за неразривната свързаност между историята на самата литература и историята на фентъзи жанра.
Жанрът е нереалистичен, а героите, макар и несъвършени, често са дарени с необикновени способности или технология, позволяващи фантастичните неща да се случват. Митологията и фолклора са постоянна черта на структурата му, която има за цел да предостави възможност да се случи всичко и навсякъде, позволяващо на магията и фантастичните намеси да изглеждат достоверни. Може да съдържа различни подземни царства, персонифицирани зверове, мистериозни магове, ожесточени войни, фракции, раси, религии и нови светове. Характеризира се със засягането на темата за добро срещу зло, често философски настроено и касаещо смисъла на живота и смъртта, древните мъдрости и духовните ценности, човешките емоции и подбуди, политически или универсални проблеми и понякога съчетаващо фантастичното със странното, въображаемото и неразбираемото.
Често засегната е героичната невинност на децата, средновековната обстановка, героичните подвизи, несъвършенствата на героя и епичната му мисия, по време на чието изпълнение той преоткрива себе си и света.
Фентъзи е фиктивен жанр, в който често магията и други свръхестествени феномени са главен елемент на сюжета, темата или околната среда. Много от творбите в жанра се развиват в измислени светове, където магията и магическите създания са нещо обичайно. Популярната фентъзи обстановка е предимно медиевистична, главно заради всепризнатия успех на "Властелинът на Пръстените" и свързаните с него книги на Толкин, след които жанрът дори се превръща в оживена академична наука от многобройни дисциплини.Незапознатите, често бъркат жанра с неговите братя "science fiction" и "horror fiction", които заедно образуват светата троица, водеща началото си от *и бивайки негови под-жанрове* "speculative fiction" - термин, който обхваща фантастичните, фиктивни жанрове в литературата.
Това, което дава начало на новия стил е литературата на Ханс Кристиан Андерсен, чиито "приказки" са първите изложени по сериозен начин. Оттам се появява Джон Ръскин, написвайки през 1841 г. "Кралят на Златната река", в който освен да използва нови характеристики за персонажите (един от тях считан за прототипа на Гандалфовия тип характер), той започва и неосъзнатата традиция на великите фентъзи романи да бъдат написани за и вдъхновени от определен любовен интерес, който по-нататък се забелязва и в Чарлс Догсон *но, вие го знаете като Луис Карол*, Клайв Стейпълс Луис, а дори и Толкин-овата Лутиен, която е базирана на Едит Мери Брат/Толкин.
Вдъхновителят на най-успелите фентъзи автори - Джордж Макдоналд, известен с "Принцесата и таласъмите" от 1872 г, и така важната за историята на жанра "Фантасти", която се счита за първият фентъзи роман, написан за възрастни. Последвалите негови произведения, заедно с тези на Уилиам Морис и Хърбърт Уелс и иконичната "Алиса в Страната на чудесата" от 1865 г. имат огромен принос за разпространението на жанра и независимо техния успех, фентъзи фикцията започва да достига до по-голяма аудиенция чак през 20ти век. Поради дотогавашната втълпена мисъл на хората, че юношеското фентъзи е стриктно за деца и е значително по-приемливо от това за възрастни, много от писателите в жанра се налага да пишат творбите си за детската аудитория, като пример за това са "Хобит" и дори "Властелинът на пръстените" в началото класифицирани като литература за деца.
Разпространението на фентъзи през този така важен за историята на жанра век са сътворителите на суб-жанра "изгубен свят" - Хенри Райдър Хагард, Едгар Райс Бъроуз и Ейбрахам Мерит. *Интересен факт, е че Бъроуз-овият "Тарзан" има том, който надминава авантюристичната нагласа на разказа за мъжа-горила, защото в него, той пътува до кухото подземие на Земята, което за всеобща изненада на читателите класифицират като фентъзи.* По същото време, огромен успех пожънват "Питър Пан" на Джеймс Матю Бари (правата, над които той преписва на децата от "Great Ormond Street Hospital") и "Магьосникът от Оз" на Лиман Франк Баум.Годината е 1923, когато през Март излиза първото списание изцяло за фентъзи и фикция "Weird Tales", отговорно не само за славата на Хауърд Филипс Лъвкравт, и най-вече за приноса към развитието на жанра, защото благодарение на популярността на списанието, фентъзи в Америка и Великобритания достига своят апогей.
Раждането на модерното фентъзи, което познаваме днес е през 1937 година, когато на 21 Септември, "Хобит" е публикуван за пръв път във Великобритания от "George Allen & Unwin", *както казах, с препоръчана тематика за деца* . Продължението, което уталожва Джон Роналд Реуел Толкин като бащата на жанра излиза през 1954 и 1955. "Властелинът на пръстените" е публикуван в три тома и успехът му е със световни мащаби и дава началото на великия "high fantasy" жанр, чиято популярност позволява на фентъзи да навлезе в мейнстрийма. Дългогодишният приятел на Толкин - К. С. Луис ("Хрониките на Нарния"), Урсула Крьобер Ле Гуин ("Землемория") и пенталогията на Дейвид Едингс "Белгариад" подпомагат популярността на жанра да бъде цементирана в историята на литературата и снабдяват безкрайни вдъхновения за идните писатели.
След изключителния успех на Толкин и последвалите го творби, над фентъзи жанра започва да се гледа за пръв път като на нещо доходоносно. Списанията за фикция са заменени от фентъзи новели, а издателствата започват търсенето на нова поредица, която да предизвика подобен пазарен успех. През 1977 година Del Rey издават "Мечът на Шанара" на силно повлияния от Толикновите романи Тери Брукс, първият фентъзи автор оглавил списъка с бестселъри на New York Times.
С това приключва златната епоха на фентъзи романите и започва платинената епоха, в която макар и не толкова оригинални или наситени, фентъзи епосите достигнаха най-широка аудитория, измествайки предшествалите ги творби по продадени бройки, а именно Джоан К.*Катлин - добавено по настояване на издателите* Роулинг. Авторката до момента е ненадмината *освен от библията* по продадени бройки, които надвишават 400 милиона копия от сериите "Хари Потър", доказвайки на света колко много всяко поколение, се нуждае от припомняне, че магията не угасва. Макар и критикуван, поради комерсиализираната филмова адаптация *и то такава на HBO*, все още незавършената поредица "Песен за огън и лед" Джордж Реймънд Ричард Мартин, е отговорен за появата на фентъзи епос, разбираем за масите, който макар и не по литературен път успя да заинтригува, дори тези неразбиращи и незаинтересовани от фантастичното, с изложена мъдрост, сгушена измежду безкрайни изпълнени с драматизъм действия и диалози, комбинирани по по-малко идеалистичен и по-насилствен начин, създали неопределен все още нов вид фентъзи. Пожънали истинския си успех, след филмовата адаптация, петте книги са продадени в повече от 24 милиона екземпляра. И ако тези не са доказателство за все по-разпространения интерес към фантастиката, Робърт Джордан е продал почти 50 милиона копия на привидно безкрайните му новели от книжната поредица "Колелото на времето", а наскоро завършената "Малазанска книга на мъртвите" на Стивън Ериксън, му донася един от най-скъпо платените хонорари за сключен договор за фентъзи серии.
Сега знаете.
