вторник, 9 декември 2014 г.

"ТЪМНИНАТА, КОЯТО ПРЕДХОЖДА" от Р. Скот Бакър


Годината е 2003, а издателството Overlook Publishing *заслужаващи специално споменаване в отделна публикация, посветена на тях и подобните на тях*. Авторът - Р. Скот Бакър.

Нали знаете, как някои хора са толкова умни, че останалият свят не може да ги разбере и ги определя за глупци, а всъщност те са идиотите?  Когато някой изказва негативно мнение за тази книга, рискува да прозвучи като идиот. Не може да се знае как ще се разглежда тази книга за в бъдеще. Не може да се знае, дали наистина автора се е старал да го направи толкова сериозно, колкото го изкарват и дали наистина може да има философия измежду толкова много измислени думи и наименования. Намирам я за много оригинална, но се боя да дам цялостно негативна оценка, за да не прозвуча като идиот.

Но, нали трябва да сме честни...
Смятам да обсъдя цялостното произведение, а не накъсаното, което ИнфоДАР пуснаха на пазара през 2011 "за удобство на читателите". Цената е 14 лв и то само за първият том, който покрива малко над половината от трилогията на първата книга от "Принцът на Нищото" и гексалогията *шестологията, за простия човечец, като мен* "Вторият Апокалипсис". Превода е на Симеон Цанев и макар не толкова добър, признавам точността му, но за тази книга се изисква нещо повече от отлични познания по английски език. Не ме разбирайте погрешно, виждал съм преводачи, които имат пропуски в цялостния превод на книгата и някак това не е направило впечатление нито на редактора, нито на коректора. Просто преводачът, не е съобразил, че прозата на Бакър е наистина забележителна и тя прави романа, толкова интересен. Нека кажа какво смятам е пренебрегнал. Изобилната и интелигентна красноречивост, която на места наистина не звучи смислено, но всъщност е такава, за да опише по-ясно, това което авторът си е представял. Изразява се със свои си фрази, като прави малки промени в структурата на изреченията и подбора си на думи, като по този начин говори по-абстрактно от много автори, които съм срещал.
Единственият проблем с тази, така прехвалена проза е, че явно тази нейна красота не позволява на автора да опише мракът, така както трябва. И двете заглавия на литературните цикли, предвещават тъма, но наратирането, дори не успява да създаде усещане за сивота.

Много се обсъжда "наситената философия" зад това произведение. Чел съм Ницше, Сартр, дьо Бовоар, Аристотел и Бодрияр *след когото трудно се съвзех* и защото съм свикнал да чета единствено фентъзи ми беше изключително трудно да се пренастроя. Двете неща са напълно изключващи се едно друго, по отношение на наратиране. Винаги да съм твърдял, че фентъзи жанра е основан върху дълбоко философската мъдрост на основателите му, не разбирайте думите ми погрешно! Бакър, обаче не внася, каквато и да е мъдрост в произведението си. Ако мъдростта е поуката на хората изживели много, то такава неговите персонажи не споделят. Ако за мъдри читателят възприема непукистките изказвания на Тирион Ланистър и страдалчеството на Нед Старк, то такива няма. Това, че се използват думи като "гностицизъм" и на няколко места са споменати няколко афоризми и измервания на човешката психика, то това не го прави толкова дълбоко философско, колкото тринадесет годишните читатели са го възприели да бъде.

Признавам му го има всичко, което едно "high fantasy" трябва да има - нереално богата история, наситен фолклор, интересна религия, сложна магическа система, безбройни оригинално замислени раси и какво ли още не, но не и философия.
Въображението на Ричард Бакър е страхотно, наистина заинтригуващо, но разпръснато измежду непрестанни споменавания на измислени племена, кланове, фракции, гилдии и т.н., които нямат абсолютно никаква връзка с историята и сюжета.

Персонажите, не са особено богати, а емоционалното обвързване с тях, съвсем го няма *запомнете, че говорим за първата книга. Оттам нататък това се променя, особено с Келхус*, но методите, чрез които постигат целите си са нови и говоря за отвъд "Игра на тронове" нови, особено Келхус.

Същото може да се каже и за сюжета - огромен е. Прецизно и внимателно замислен, но претрупан с толкова много ненужни наименования, които сякаш са там, за да допълват към броя думи на произведението, че дори не се стига до задоволително количество информация, която да заинтригува читателите.
Това е. Не знам какво повече мога да кажа за "Тъмнината, която предхожда", освен че заглавието е "арт" отвъд границите. *Оригиналното, нали...* Произведението, обаче наистина ме отегчи и ако не бях намерил търпението да проуча света, фолклора и историята му, дори не си заслужаваше.

Оценката е 4-. Blame Canada!